Аз имам дъщеря. Но на площадката пред блока, където обикновено се събират да играят децата на нейната възраст (около 2 години) има повече момченца. И съм забелязала някои особености – да го наречем разлики – в отношението на майките към синовете и към дъщерите на една и съща възраст. Моля, имайте предвид, че това са само лични наблюдения… Които понякога се споделят и от други майки на дъщери.
Нека разкажа.
Когато моето малко смело момиченце се спъне и падне, никой не тича да го вдигне в паника и не крещи стресирано: „Удари ли се, мами?!?!“, последвано от милиони прегръдки… Не, аз просто я изправям и продължаваме напред. Може би аз съм такава майка… по-спокойна. Но защо забелязвам, че всичките майки на момчета изпадат в паника, когато любимото слънчице се спъне и падне? Защооо? Та нали уж момченцата са по-здравички, по-якички, по-подвижнички? (всичко е по-… ако питате майките им…)
И защо, защо тези малки момченца реват толкова много, когато само лекичко се спънат? Може ли да е защото мама, а и тати, постоянно тичат след тях, все едно светът е свършил…? Но, разбира се, може би просто аз съм си такава майка… По-спокойна. Не ми обръщайте внимание!
Дори, само за да се оплачат как не издържат вече… („Момиченцата са друга песен… Твоята колко е кротка!“). Но ако ги попитате дали искат дъщеря – не, всички единодушно ще кажат, че да имаш син е привилегия.
Трето – майките, които отглеждат момчета, винаги изглеждат много по-стресирани. Все едно им тежи огромна отговорност на плещите…
Да, тежи им: очакването на всички роднини да отгледат бъдещия президент на републиката, или най-малкото изпълнителен директор на супер успешен стартъп. Във всички случаи погледите на цялата рода са насочени към малкото момче и то непрекъснато.
Докато ние с моето малко момиченце не се сблъскваме с толкова грандиозни очаквания. И цялата ми рода – доколкото изобщо я има – не се интересува изобщо какво се случва с нас. Може би аз съм такава майка… по-спокойна. Но тези наблюдения се споделят и от други майки на дъщери.
Моето момиченце може да се облича във всичко – от рокличка, през клинчета, до анцуг и суичър. Във всякакви цветове: имаме както тъмносини, така и светлосини, така и розови дрешки. Носим и момичешки, и момчешки маратонки. Всичко ни е унисекс.
Но-о… Едно момченце не може да носи розово! Изключено е. Абсолютно табу е върху маратонките му да има дори мъничка розовичка точица. Ако върху блузката има сърчице, момченцето мигновено ще бъде обявено за… ЗА КАКВО, ПИТАМ? Не знам! Но родителите на момченцата, които познавам, строго спазват някакъв специален дрес код, преназначен изключително за момчета. Всичко, което дори намеква за женско, нежно и „слабо“ се разкарва безмилостно.
Моята дъщеря може да си играе с колички. И с кукли. И с конструктори. И да бута бебешки колички, и да строи каквото пожелае на пясъчника. Никакви ограничения.
Но за момченцата има ограничения: никакви кукли. Никакви меки играчки. Никакво бутане на бебешки колички, дори да са сини! Никакви, повтарям никакви, мънички, сладички гумени сладурченца.
За сметка на това има майки на момченца, които им разрешават да носят играчки пистолети на площадката. И други играчки оръжия. И това на 2-3 годишни деца!
Аз не забранявам на момиченцето си да си играе с пистолети, но намирам тази тенденция за тъпа! Много тъпа. Нима малкото ви момче ще поумнее, когато му показвате как се стреля с пистолет?! Не, просто му заявявате, че мирът в Европа е приключил. Защото, разбирате ли, отглеждате момче.
А може би просто сте лоботомирани, скъпи майки на момчета, че не разбирате какво правите…
Включително когато бутат моята дъщеря. Може да му се развикате, може да му казвате, че не трябва така, но забелязвам, че не учите синовете си на нежност, нито на нормалност, нито на спокойствие. Всичко при синовете е на живот и смърт, всичко е истерия и крайности.
Искам да ви кажа, че като майка на дъщеря, не мога да приема това поведение за нормално. Според мен, когато ограничавате детето си в „стереотипа на сина“, вие абсолютно в прав текст му заявявате, че той трябва да е „издържлив“, „корав“ и „буен“. И после се чудите защо е такъв и посяга, когато някой му вземе играчката или нещата не вървят по неговото желание.
Но много майки на момичета забелязват, че отношението към синовете е различно – много по-… как да го кажа… концентрирано върху тях. „Ах, да се гледа момче е толкова трудно!“, въздишат момчешките майки.
Ами – имам новина за вас. Трябва да знаете, че и да се гледа момиче не е по-лесно. Но нашите майчински усилия не се забелязват. Защото дъщерята, ами… Тя винаги ще се оправи.
Докато момчето… Ех, момчето…
Вижте още:
