Терминът обсесивно-компулсивно разстройство или ОКР често се използва с лека ръка и напълно погрешно за човек, който спазва стриктна сутрешна рутина или държи вещите и бюрото му да са подредени по определен начин. Да държиш на реда около себе си или да имаш конкретни навици, от които не се отказваш, не означава, че страдаш от ОКР. Би било опасно тази диагноза да се постави неправилно на дете, но нерядко родителите се оказват тези, които търсят проблем, където го няма.
Обсесивно-компулсивното разстройство е свързано не толкова с ритуалите и склонността към подреденост, колкото със способността на човек да се справя с неприятни и негативни чувства. В нормалния случай човек умее да обработи мрачните си мисли и безпокойствата си и да продължи напред. За човек с ОКР обаче това няма да е толкова просто – той ще прояви реакция на продължителна тревога и ще изпита нужда да извърши поредица от действия, чрез които да накара негативните мисли да си отидат. Десткият психолог Ирина Горелик пояснява за CNBC повече за естеството и признаците на проблема.
Както и самото му наименование подсказва, обсесивно-компулсивното разстройство се състои от два компонента:
При децата проблемът обикновено е лесен за диагностициране, защото се проявява по забележими начини. Има два основни признака, по които може да разпознаете ОКР при детето си.
Детето се нуждае от постоянно осведомяване за своята и вашата безопасност.
Например, то непрекъснато пита дали ще се справи в ситуации, които не крият очевидна или непосредствена опасност. Проявява същото отношение и към близките си. Пациентите с ОКР живеят в постоянен страх за себе си и семействата си, страхуват се, че ще им се случи нещо лошо и изпитват нужда да проверяват регулярно дали всичко е наред. Постоянната проверка и нуждата от потвърждаване на факта, че близките са добре, сама по себе си представлява компулсия. Живеещите с такъв параноичен страх хора изпитват вътрешен подтик и често да напомнят на близките си, че ги обичат, все едно ги виждат за последно. Разновидности на този сипмтом, за които е препоръчително да наблюдавате и внимавате, са и следните:
Например: детето може да отказва само вкъщи с роднина или детегледачка, докато вие вечеряте навън, не защото му е неприятно да прекарва време със съответния човек, а защото го плаши мисълта, че ще останете разделени закратко, тъй като може да ви се случи нещо, докато сте разделени.
Детето има нужда да го успокоявате, че не е направило нищо нередно или лошо.
Точно както дете с обсесивно-компулсивно разстройство може да се тревожи, че някой ще нарани него или семейството му, то може да се притеснява и дали то самото не е наранило някого. Тази обсесия може да се разпознае рано по симптоми като:
Понякога родителите подхранват обсесивно-компулсивното разстройство на децата си.
Отличително за диагнозата ОКР е, че маниите и компулсиите на детето отнемат значителна част от времето му. Може да наблюдава то да се занимава с тях в продължение на час или повече през деня. Ритуалите, свързани с компулсията, реално имат действието на лейкопласт върху маниакалните мисли.
Горелик уточнява, че е естествено родителят да иска да опита да утеши детето си, когато вижда, че то страда или се занимава с компулсивни действия. Има риск да се постигне обратният ефект, когато повтаряте на детето, че всичко е наред и няма причини за безпокойство – това всъщност подхранва страховете му допълнително. По-ефективна тактика би било да признаете и валидирате притесненията му и да опитате да ги обсъдите – нека детето ви разкаже точно какво го плаши, без да му обяснявате, че страховете му са нелогични. Може да опитате да разсъждавате заедно дали компулсивното поведение ще помогне срещу безпокойството, например да опитате да сте заедно и да си говорите, докато другият родител е навън, вместо детето да му звъни през 1-2 минути, и да се опитате заедно да накарате негативното чувство да отмине. Трябва вие самите да се научите да приемате и обработвате лошите мисли на детето си, за да успеете да помогнете и на него да прави същото.
Вижте още:
