Море от разноцветни балони с островчета от рисунки, разказващи невероятни истории… Тази пъстра фиеста се случва в двора на Десета детска градина „Детелина“ в Монтана. Поводът е Първи юни. Празникът е изненадата, която персоналът е подготвил за децата и техните родители. Сред тях е и Стелиан – на пет, с разстройство от аутистичен спектър. Той е един от многото добри примери в инициативата, подкрепена от УНИЦЕФ, „Заедно от детската градина“. За трудните моменти по пътя, за детството без ограничения и етикети, за силата на един кауза да сбъдва мечти и да дава надежда разказва майката на Стели – Евгения.
„В повечето книги по психология пише, че успехът принадлежи на тези, които изразяват своята уникалност и индивидуалност. В реалния живот обаче на различните се лепят етикети, те не са добре приети. Стели нямаше проблем в предишната детска градина, докато не занесох становището на специалистите и не попитах директора за ресурсен учител, който да се занимава със сина ми.
В първия момент тя подходи със съчувствие, после промени коренно поведението си – имах чувството, че разговарям с непознат човек. На изслушването пред комисия, организирано от мен, каза, че Стели не участвал в заниманията с другите, постоянно създавал проблеми и отказвал да се „интегрира“ в групата (все едно това зависи само от него). Заплаши ме, че ще подаде оплакване в отдел „Закрила на детето“, че съм лош родител и не се грижа достатъчно добре за сина ми. Настояваше, че той няма право да остава в градината цял ден и че аз като негов личен асистент трябва да напусна работа и да го гледам вкъщи.
Обадих се на адвокат и той ме посъветва да подам още веднъж документи за оценка на детето. Този път в комисията имаше хора от отдел „Закрила на детето“, РУО Монтана, Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, група от специалисти за оценка към РЦПППО и педиатър.Всички те бяха категорични, че няма проблем Стели да посещава градината целодневно, но директорът и останалите от персонала отново отказаха с оправданието, че нямало пари запомощник на учител. Не виждах смисъл да продължавам да се боря, синът ми вече не беше желан там и едва ли тази негостоприемна среда беше подходяща за него. Започнах да търся нови възможности и така стигнах до инициативата на УНИЦЕФ и Десета детска градина „Детелина“.
В началото имах своите притеснения, защото в България промените се случват бавно. Не знаех какво да очаквам, но повече се безпокоях как ще се отрази промяната на Стели – друга обстановка, различен вътрешен ред, нова група… Опасенията ми се оказаха напразни – синът ми беше неспокоен само първите дни, но персоналът подходи много добре към него, децата го приеха без проблем и той свикна бързо с новото място.
Сега, шест месеца по-късно, мога да кажа само хубави неща за тази кауза, целяща приобщаване и подкрепа за всички деца. В градината има психолог и логопед до обяд. На Стели, както и на другите две деца със специфични нужди, им се обръща повече внимание. Дава им се свобода сами да избират какво да правят през деня. Обособена е и стая, обзаведена със специални мебели и играчки, подходящи за техните нужди. Отделно се организират срещи между нас (родителите) и персонала, на които черпим ценна информация какво да правим вкъщи, за да не се разминават подходите ни. Стели ходи с усмивка на градина. По-спокоен и координиран е в поведението си, което му помага да учи нови неща. Вече използва повече думи, справя се по-добре с обличането, спи на обяд, променя се всеки ден. Тази инициатива на УНИЦЕФ е подкрепата, от която имаме нужда, за да се развиват нашите деца и да не растат в изолация. Хората, ангажирани в него, променят нагласи и възпитават толерантност в другите. Преди дни едно момиченце от групата хвана Стели за ръка, заведе го да си събуят обувките и после влязоха заедно в градината без чужда помощ. За мен беше вълнуващо да видя това, защото всеки ден си задавам въпроса какво ще е бъдещето на моя син. Искам да е независим, да се изучи, да си намери работа и да има приятели. „Заедно от детската градина“ е добро начало за него и за децата като него, затова се надявам тази кауза да се разрасне и да достигне всеки град в България.“
