Детето е „злоядо“. Ами сега?

| от Стела Христова |


Отказът от храни, особено от въвеждане на нови храни, е много често срещан при децата. Няма родител, който да не се притесни от възможността детето му да е злоядо. Да не говорим, че може да бъде много фрустриращо, ако се постараеш да сготвиш разнообразна, здравословна и питателна храна, и за пореден път чуеш „уф“, „не“ или „гадост“.

Разбира се, начинът, по който реагираме, като родители на нежеланието на детето да опита нови храни може да повлияе на бъдещите им хранителни навици. Това включва самооценката им, когато се хранят, връзката им с храната, дали усещат храненето като приятен или неприятен процес, желанието им за участие в семейни поводи.

Един от начините да се притесняваме по-малко от отказите на храна на нашите деца е да развием по-добра представа за техния произход. Когато разберем първопричината, можем да изберем правилната техника, за да ги преодолеем по-добре.

Има поне три причини за придирчивото хранене при едно злоядо дете.

Доброто им познаване дава възможност да си изградим стратегия за адекватна реакция.

Претоварване на сетивата

Храниителни терапевт задават на родителите на „злоядо“ дете много въпроси. Например дали има храни, които то все пак харесва. Или такива, които смята за категорично изключени. Както и дали има други области, в които то тегли чертата – като да отказва да носи определени дрехи или да участва в конкретни игри.

Този въпрос се задава с цел преценка дали има обща консистенция в храните, които децата ще ядат и няма да ядат по отношение на текстура, цвят или вкус. Дете, което яде само картофен чипс, хот-дог с кетчуп, сладолед и макарони, може да има ограничено лимити, но все пак предпочитанията му показват, че може да се наслади на разнообразие от вкусове и текстури.

От друга страна, дете, което е склонно да яде само кремообразни храни като кисели млека или плодови пюрета, може да има проблеми с обработката на усещанията, които идват с хрускане или вкусове като тръпчивост.

Дете, което отказва храна поради сензорното претоварване, което идва с нея, може също да предпочете пакетирани храни, които са еднакви и предвидими по своя вкус, размер и форма. Изяждането на пакетче бишкоти е много по-различно от изяждането на купа плодове. Едното е меко, типично предвидимо, а другото не. Боровинките, например, могат да се променят от ден на ден и хапка след хапка. Пъхнете една в устата си и може да е сладка, следващата твърда, а третата – загнила.

Ако проблемът е сензорен, настояването на детето „просто да изяде една хапка“ може да бъде повече травматично, отколкото полезно.

Вместо това, постепенното излагане на детето на нови текстури и вкусове по малки, положителни и забавни начини може да помогне за облекчаване на смущението от храна.  Първоначално може дори да не яде, а да го оставите само да свикне с миризмите, вкусовете и текстурите на новите храни.

Може да опитате да позволите на детето да „играе“ с порция храна – да речем да я докосне, да я изследва, да я помирише. А също и да отговаря на въпроси за нея, като дали е гореща, дали е твърда, дали е гладка или на бучки. Има ли дупки това сирене? На какво му напомнят черешите?

Принципът да не играем с храната си е валиден, когато нямаме проблеми с храненето, така че не се чувствайте виновни, ако го направите. Принципно, от тази гледна точка, захранването, водено от бебето, най-много елиминира риска от последващи сензорни проблеми, защото при него детето от съвсем малко свиква да проявява любопитство и само да намира какво е правилното за него.

Семейната динамика и таймингът

Вашето „злоядо“ дете има ли тенденция да бъде по-малко придирчиво и по-отворено по отношение на храната в в детската градина, при баба и дядо или на гости на приятел, отколкото вкъщи? Има ли определени моменти от деня или периоди от седмицата, когато храненето мина гладко, и други, които са бурни и нервни?

В някои случаи отказите от храна са по-малко свързани със способността на детето да управлява нови вкусове и текстури, а повече с хората, мястото или времето, когато се предлагат храни, особено нови.

Едно уморено, раздразнително дете няма да има смелостта и любопитството, които са необходими, за да опита нова храна. Дете, на което е предложена засищаща и любима закуска в късния следобед, няма да има апетита, който е необходим, за да бъде авантюристично или готово да яде непозната храна на вечеря.

По същия начин един изтощен, разсеян или преуморен родител няма да има допълнителното внимание и емоционална енергия, необходими за поставяне на твърда граница, когато детето откаже да яде това, което му се предлага. В тези моменти детето може да знае от опит, че ако отблъсне, ще получи нещо, което харесва повече.

За родители, които са уверени, че детето им не отказва определени храни поради сензорни проблеми, поставянето на повече правила и граници по време на хранене може да помогне. Ако знаете, че детето ви може да яде риба, защото я е харесвало преди месец, и знаете, че я яде у баба си, тогава е разумно да откажете да приготвите алтернативно ястие.

Липса на умения за хранене

Храненето е сложен бизнес, който онези от нас, които го правят от години, понякога пренебрегват. Изискват се много различни умения, много от които може да отнемат месеци, ако не и години, за да се овладеят.

Наскоро научих за осемгодишно дете, което отказва предложената от родителите му храна системно, защото я намира за трудна за преглъщане. Оказало се, че този проблем идва от неумението му да нарязва храната с нож. На масата в дома му винаги има на разположение нож, но родителите му не са го научили да го ползва. В този случай инвестирането на време в развиването на повече сръчност в ръцете се оказва всичко необходимо, за да подобри храненето му.

По отношение на отказа от храна любопитството ще ви помогне повече от фрустрацията и притеснението. Първата стъпка би била да се обмисли дали може да има сензорен, поведенчески проблем или проблем с развитието. След като го направите, ще имате поне малко повече насоки какво да правите  – и какво да избягвате – за да направите опитването на нови храни поне малко по-лесно.

Вижте още:

Как да съсипем дъщеря си в пет стъпки