Когато нормалния родителски страх се превърне в опасна параноя
Разбира се, че всеки родител е особено чувствителен, когато става въпрос за неговото дете и безопасността му.
Идеята, че нашите родители сякаш не бързаха толкова да скачат при всяко спъване, не е съвсем вярна.
Всеки човек има инстинкта да пази децата, той е дълбоко закодиран в нас и не можем да избягаме от него.
Като деца ние правехме също толкова рисковани неща, както и децата днес.
Вярно е, че никога не би ни хрумнало да се катерим по кран за снимка, както седмината "герои", които снощи бяха спасени от общинския авариен отряд, но пък редовно се разхождахме из изкопа на тогава строящото се метро, палехме нафтови печки без замисляне, играехме на фунийки с карфици, "бъз" и на какви ли не опасни и болезнени игри...
"Винаги е полезно да си припомняме, че манията ни по безопасността на децата вероятно им вреди повече от рисковете, с които се сблъскват в ежедневието си", казва Франк Фюреди в книгата си "Параноичното родителство".
По думите му в среда, в която децата се чувстват обичани, дори травматично преживяване не е пречка да израснат като уверени възрастни.
Но ако родителите ги задушават със своите тревоги и ограничават свободата им да изследват света, тогава младото поколение ще бъде възпитано да вярва, че уязвимостта е естественото състояние на човека.
Пускането на контрола винаги е трудно за родителите.
Но освобождаването на децата от обсесиите на родителската параноя е от съществено значение за тяхното правилно развитие.
В края на XX и началото на XXI век родителството е обхванато от култура на страх и несигурност, смята Фюреди.
Родителите не просто се грижат за децата си, а живеят с постоянното усещане, че всяко тяхно действие или бездействие може да навреди.
Това превръща възпитанието в напрегнато и тревожно начинание.
Голяма част от причините за това се крият в постоянната "експертна помощ" - всеки е специалист и дава съвети, правилата стават все повече с всеки ден, медии и институции постоянно акцентират върху опасности, отвличания, агресия и насилие, "опасни" храни, интернет рискове...
Всичко това прави родителите несигурни и ги кара да мислят, че сами не могат да се справят.
В резултат от една страна децата растат по-зависими и по-малко уверени, а от друга родителите трупат постоянна тревожност и вина.
Кой е Франк Фюреди?
Той е британски социолог от унгарски произход.
Известен е с критичния си поглед към съвременното общество, културата на страх и начина, по който родителството се е променило.
Роден е на 3 май 1947 г. в Будапеща (Унгария) под името Ференц Фюреди.
След унгарското въстание от 1956 г. семейството му емигрира в Австрия, а в последствие в Канада, където завършва "Международни отношения".
"Дойдох в Лондон, Англия, през бурната 1969 г., за да уча за докторска степен.
По професия съм социолог, автор, медиен коментатор и активист за свобода на словото", разказва за себе си той.
Почетен професор по социология в Университета в Кент.
"В средата на 90-те години на миналия век все повече се притеснявах от нарастващото културно влияние на политиката на идентичността. Реагирах на това развитие, като посветих енергията си на борба с нейното влияние в училищата и университетите.
Очевидно е, че не можем да приемаме свободите си за даденост и трябва да подхранваме любов към свободата сред по-младите поколения", казва още Фюреди.
Автор е на 26 книги, преведени на повече от 16 езика.
Книгата му "Параноичното родителство" излезе на български през август т.г. с логото на издателство "Изток-Запад", в превод на Румяна Автанска.
В нея авторът излага на ясен и достъпен език тезата, че най-голяма вреда върху децата оказват самите родителски тревоги.
"Целта на тази книга не е да предложи по-добри съвети на тревожния родител.
Тя е мотивирана от убеждението, че ако родителите разберат защо родителството се е превърнало в толкова проблематично начинание, ще могат да си върнат самоувереността.
Съвременната култура на отглеждане на деца систематично обезценява уменията на майките и бащите. Тя оказва огромен натиск върху тях да се откажат от онова, което само те могат да дадат на детето си", казва Франк Фюреди.
По думите му изразът "Не бих могъл да си простя, ако нещо се случи с детето ми" дава важен ключ към разбирането на съвременната родителска тревожност.
Той не се отнася толкова до уязвимостта на децата, колкото до уязвимостта на възрастните.
И тъжното е, че способността "да си простиш" се превръща в бреме, което стоварваме върху живота на децата.
Ако искате да разберете защо е толкова трудно да бъдеш родител в съвремието ни - прочетете тази книга.
Стъпвайки върху съвременни социологически изследвания и множество интервюта с родители и специалисти от Съединените щати, Канада и Великобритания, това новаторско изследване ще върне увереността на родителите в собствената им преценка и ще им помогне да отгледат уверени, креативни и способни деца.
