Какво можем да научим от авторите на любовни романи в дигиталната епоха?

Грандиозният финасов успех и популярност на „50 нюанса сиво“ могат да ни покажат много неща за това как се гради популярност, как се развива публика и как един автор печели в дигиталната епоха.

Приходите на Ел Джеймс, бивша авторка на фен фикшън, днес се изчисляват на колосалните 58 милиона долара. Печалбите на останалите автори на розова литература чрез електронни книги са се утроили. Така че Джеймс не е единствената в този бранш с високи приходи.

Същевременно приходите на редица автори, включени в авторитетната Американска гилдия на писателите, са паднали с 30% в последните десет години.

Явно романтичните автори знаят нещо, които убягва на другите писатели , а и на милиони хора, заети в тъй наречената гиг икономика – т.е. работещи от къщи, без постоянен договор, фриленсъри и пр., за които прогнозата е, че до 2020 ще заемат 40% от пазара на труда. (Данните са за САЩ)

Може да се допусне, че авторите на любовни романи се представят добре, понеже розовият бълвоч продава, (а когато е подправен и с малко камшик, продажбите скачат) . Но това не обяснява защо се справят толкова по-добре от останалите автори в дитигалните продажби.

Оказва се, че правят неща, които другите – не.

Едно от тях, е че приемат радушно нови членове в редиците си, споделят охотно важна информация, осигуряваща конкуретни предимства и не се притесняват да искат съвети.

Отхвърляни и подигравани от другите писатели, авторите на любовна литература се организират още през 70-те в собствена асоциация на романтичните писатели.

От самото си създаване групата щедро допуска новопристигнали. За разлика от останалите сдружения, не само на писатели, но и на други творци, които имат високи изисквания, при любовните автори за членство е достатъчно да си завършил ръкопис, който може още да не е публикуван.

За сравнение Гилдията на писателите, на авторите на криминални четива, както и организациите на фентъзи и фантастика, ограничават членството само до публикувани автори. Някои от тях даже са придирчиви и допускат само писатели, публикувани от определени издателства, или вече натрупали определена сума от авторски права.

За разлика от тях Асоциацията на романтичните автори приема всеки, завършил ръкопис.

Оказва се, че в дигиталния свят, това е разумен подход. Твърди се, че големият прогрес на биотехнологичните компании от 90-те се дължи именно на свободния алианс с новопостъпващи.

Подходът всъщност изобщо не е нов. В Ренесансова Флоренция богатите и властни фамилии са просперирали, когато са се кооперирали с недотам известни семейства, докато онези, които са ограничавали контактите си само до елита, с времето са изгубили своето влияние.

Споделяне на конкуретна информация

Традицията на менторството има здрави корени в културата. Авторите на любовни романи щедро организират конференции и семинари за начинаещи, подържат онлайн чатове и групи и помагат на новопостъпващите да се ориентират.

Тази мрежа доказва ценността си преди десетина години, когато на хоризонта се появява дигиталния самиздат.

Редица успешно продаващи автори не само са започнали с дигитално самопубликуване, но и споделят своите грешки и сполуки.

Тази радикална прозрачност има и един допълнителен благотворен ефект – тя осигурява достъп до иновации. Най успешните автори се оказват тези, които искат съвети от новаците.

Не само начинаещите автори искат съвети обаче. Утвърдените имена в бранша също толкова често са се обръщали за съвет по отношение на самопубликуването и дигиталните похвати.

Когато утвърдени вече имена в бранша, прибавят дигитално публикуване към порфолиото си, те задминават по продажби онези, които остават само на хартия.

Във време, в което работата все повече се превръща в самотно занимание, се оказва, че моделът, който включва взаимна грижа и подкрепа, се оказва успешен – кой да ни го подскаже, ако не хората, чиято работа е да измислят успешни връзки и отношения.