Определят Хулио Кортасар като гениален новатор, авангарден стилист и експериментатор, но отвъд всички суперлативи прозира стремежът му да разшири границите на езика, да освободи разказа от всяка предвидимост. Сравнително по-малко известен у нас, сборникът с разкази "Всички огньове в този огън" излезе на 4 септември в превод на Красимир Тасев. Това е и новото блестящо попълнение в Бисерната поредица на издателство "Колибри".
Художественото оформление е на Иво Рафаилов и дава елегантна и модерна рамка на текста, като улавя ритъма на Кортасаровата проза още с първия допир до корицата.
Този сборник събира на едно място всичко най-характерно за творчеството на Кортасар, но в изключително изчистен, зрял и въздействащ вид - място, където експериментът отдавна е престанал да бъде просто търсене на форма и се е превърнал в естествено състояние на материята. От алегорията за човешките взаимоотношения "Южната магистрала" до майсторската композиция "Другото небе" Кортасар проправя нови пътища в повествованието.
Авторът борави с хрониката не като с права линия, а като с преплитащи се нишки - границите между епохите се заличават, а героите преминават през пролуки в пространството естествено и без сътресения. При него няма летящи чинии, чудовища или магьосници, които изведнъж да нахлуят в историята. Вместо това всичко започва в абсолютно нормален, скучен, всекидневен свят, докато изведнъж, през някоя съвсем дребна подробност, реалността се огъва. Фантастичното влиза като капка вода през пукнатина, а не като разбиване на вратата, а Кортасар ни кара да се запитаме: "Ами ако светът всъщност има и друга страна, която не виждаме, защото сме твърде заети с ежедневието си?".
От мащабната алегория на човешките взаимоотношения в "Южната магистрала" (където един гигантски застой на пътя се превръща в модел на обществото) до най-кротките вътрешни монолози, аржентинският майстор извежда сложни философски въпроси от обикновени житейски ситуации. Зад виртуозното жонглиране с перспективата и интелектуалните игри обаче читателят ще открие дълбоко съчувствие към човешкото страдание и копнеж, гарнирани с фини хумористични проблясъци.
Изданието получава своята завършеност благодарение на визуалния диалог с изкуството на Теодор Ушев, чиято ексклузивна илюстрация добавя допълнителен експресивен и плътен визуален слой, който резонира с вътрешната динамика на разказите.
Хулио Кортасар (1914-1984) е сред най-значимите аржентински писатели на XX век и един от водещите представители на т.нар. латиноамерикански литературен бум. Роден е на 26 август 1914 г. в Брюксел в семейството на аржентински дипломат. Завършва педагогическо училище, след което преподава в различни градове на Аржентина. Посещава факултета по философия и литература на Буеносайреския университет. През 1951 г. се установява в Париж, където пребивава до края на живота си. Работи като преводач на свободна практика, включително за ЮНЕСКО, като сред върховите му преводачески постижения е испанското издание на събраните произведения на Едгар Алън По. Автор е на програмния роман "Игра на дама" (1963), шедьовър на модерната литература, на някои от най-влиятелните сборници с разкази на XX век, сред които "Бестиарий" (1951), "Тайните оръжия" (1959), "Истории за кронопи и фами" (1962) и "Всички огньове в този огън" (1966), на нехудожествени текстове, драматургични произведения и поезия.
