Как скролването в социалните мрежи промени общуването ни
Намираш се в новото вайръл кафене в града, подбрано след дълго ровене в социалните мрежи, и приятелката ти тъкмо ти разказва за новата си работа.
Кимаш убедително, следиш движенията на устните ѝ, но още преди тя да е стигнала до съществената част - посягаш към телефона.
Дали някой не ти е писал? Ама нямаше ли днес да излиза колаборацията на Хейли Бийбър с дънките GAP? Само ако можеше да си видиш инстаграм фийда за секунда...
И докато тези неща се стрелкат в ума ти, историята на приятелката вече е приключила, а ти не си чула нищичко.
Това не е, защото казаното не те интересува - напротив.
Просто не беше представено под формата на 10-секундно видео с грабващ вниманието слоган или провокиращо твърдение, приковаващо вниманието с така наречения "hook".
В днешно време популяризираното от Тик Ток съдържание и неговата формула на непрекъснат поток от стимулация, в която следващата доза допамин е на едно плъзване разстояние, привиква мозъка ни да работи в режим "награждаване".
Ефектът от това, че ни трябват няколко секунди да решим дали определена информация си заслужава вниманието ни, а след това да я заменим с по-интригуваща такава - е опасно: може да превърне общуването в един безкраен "скрол".
Никоя тема не е достатъчно грабваща, разговорът не се задържа на едно място и няма време да се развие.
Очакванията към събеседника ни започват да наподбяват алгоритъма на социална мрежа - без паузи, колебания или място за разгърнато мнение.
Каква е причината диалогът да изчезва?
Трудност в задържане на вниманието, създадена от привикване към непрекъснат стимул.
Защо ни е да се трудим да сме добри слушатели и комуникатори, когато това не ни носи непосредствено удовлетворение? Не започнахме ли и самите ние да общуваме с езика на Тик Ток - скачане от тема в тема, в отчаян опит да задържим вниманието на събеседника си?
Общуването рискува да се превърне в една надпревара за печелене на внимание, губейки най-съществената си функция - свързването ни един с друг.
И макар че промените в нашите необходимости за непрекъсната стимулация да се създават неусетно, то за да се върнем към смисленото общуване, се налага да положим осъзнати усилия.
Ситуацията обаче е далеч от отчайваща, защото когато полагаме усилия да се откъснем от алгоритъма на мрежите в комуникацията, си даваме възможност да забавим темпото и да се срещнем с една версия на себе си, която съумява да се свърже по-добре както с околните, така и със нас самите.
Ето за какво да следим и какво можем да пробваме като промяна:
Разпознавай импулса за бягство
Когато разговорът стане бавен, скучен или труден за разбиране, а импулсът да се разсеем с малко "скролване" онлайн стане все по-неустоим, правилната стъпка е да отбележим желанието си да се откъснем.
Не е нужно да се чувстваме виновни за това, че ни е трудно да задържим вниманието си. Достатъчно е да отбележим, че изпитваме желание да се разсеем и да пуснем това желание да премине през нас без автоматично да го следваме.
Така, без да осъзнаваме, упражняваме не само задържане на вниманието си, но и умението си истински да присъстваме.
Чувствай се комфортно в тишината
Не всеки момент трябва да бъде ярък или крещящ, за да бъде красив. Паузата в комуникацията е покана да се свържем с отсрещния отвъд думите, без да търсим поредния стимул. Понякога просто един жест или разбиращ поглед могат да кажат повече, отколкото предполагаме.
Не очаквай общуването да е постоянно забавление или награда:
Не всеки смислен разговор ни грабва веднага и съвсем не всеки е като гледането на едноминутно видео онлайн.
Понякога темите са трудни и изискват внимание и време, но това далеч не ги прави по-малко значими. Това, че един разговор не ни дава мигновено разтоварване или развлечение, не значи, че той не носи своя смисъл.
Може би най-ценната част настъпва именно след като премине моментът, в който обикновено посягаме към телефона.
Задай още един въпрос
Лесно е да сменим темата с по-интригуваща или да обърнем фокуса, за да поддържаме разговора. Нужно е обаче да задаваме точните въпроси.
Понякога просто едно: "А ти как се почувства?" или "Какво мислиш да направиш?" е достатъчно, за да покаже не само интерес, но и емоционална подкрепа.
Така функцията на разговора се превръща от отмятане на теми по списък в целенасочено и осмислящо общуване.
Създай си пространства без алгоритъм
След дългия работен ден, често търсим почивка в социалните мрежи и докато се осъзнаем, сме прекарали час и половина в безпредметно сърфиране онлайн.
Макар да изглежда като идеалната почивка, когато времето на телефона се превърне в така наречения "думскролинг", това може да има повече негативни последствия, отколкото предполагаме.
Изследване на Journal of Behavioral Addictions разкрива, че почивките с телефон са свързани със същото умствено изтощение като липсата на почивка.
Именно затова е важно да създаваме навици извън социалните мрежи и екраните.
Разходка из квартала, вечеря, кафе или 20-минутно четене на книга могат да ни припомнят, че не всичко, което грабва вниманието и ни зарежда, трябва да трае 5 секунди.
Когато оставяме място на вниманието си да се развива извън екрана, неусетно става по-лесно да го дадем и на човека срещу нас.
Във време, в което всеки онлайн се бори дори за частица от вниманието ни, нека го подарим на връзката ни с истинския свят.
Общуването е ценната форма на близост, в която целта е не да останем интересни, а да останем любопитни един към друг.
