Широко разпространено e мнението, че по-често жените са жертви на домашен насилник, а мъжете е по-вероятно да са онези, които упражняват физическия, психологическия или емоционалния тормоз във връзката.
Упражняване на емоционален тормоз, психологически манипулации и газлайтинг, изнудване, поставяне на ултиматуми, използване на децата за постигане на собствени цели, агресивно крещене, шумни плачове и изблици с цел извличане на облаги, излъчване на презрение и целенасочена омраза, изпращане на обидни съобщения, вдигане на стени, отказ от сексуални контакти с цел наказание, ледено мълчание – арсеналът на насилниците е безкраен и съвсем не се свежда единствено до физическата сила.
Вижте още:
Жените могат и се случва не рядко да насилват партньорите си, но защо мъжете са по-склонни да подценяват опасностите и да стоят в токсична връзка, дори дълго след като са разбрали, че отношенията с дадения човек са опасни за психическото и емоционалното им здраве?
Статистиката също потвърждава търпението на мъжете що се отнася до личните взаимоотношения: 80% от разводите в САЩ се инициират от жените. Отделно е известно и че раздялата е много по-трудна емоционално за мъжете, отколкото за жените.
И все пак, когато човек страда и се измъчва, защо е толкова трудно да прекъсне лични дългогодишни отношения, дори когато му вредят? Защо много хетеросексуални мъже предпочитат да останат в болезнената връзка, отколкото да се освободят от нея?
Има няколко причини. Ето три основни:
За много мъже е повече от болезнено да признаят, че са инвестирали твърде много време и сили във връзка, която очевидно не е особено успешна. Страхът от провал и усещането, че трябва да признаят, че не са щастливи в личния си живот за някои мъже е сковаващ. Те предпочитат да игнорират усещането, че не са с правилния човек, отколкото „да хвърлят всичко и да започнат отначало“.
Особено сложно става, ако във връзката има и дете. Може и да е изненадващо, се оказва, че точно колкото и жените са склонни да търпят мъжа си „заради детето“, толкова и мъжете предпочитат да останат в мъчителна връзка, вместо да „се провалят“ като родители в очите на детето или децата си. Вместо да станат „предатели на семейното гнездо“, те предпочитат да избягват конфронтацията с жена си или започват да намират утеха в редица различни дейности извън дома.
В България допълнително усложнение идва от манталитета, а и законодателството, които при развод не защитават в достатъчно голяма степен правата на мъжете. Резултатът са нещастни връзки, в които емоционалният контрол се държи от жената и тя упражнява домашно насилие включително чрез детето или децата.
Друга заблуда срещана сред мъжете, встъпили в семейни отношения с токсичен партньор е, че „тя ще се оправи“. Те са склонни да вярват, че трудностите са временни, че тя ще се промени, че ще „се вземе в ръце“ и ще бъде както в началото, когато са се запознали и той е бил влюбен. Някои мъже се самозаблуждават, че става дума за „временна криза“ и ден след ден изживяват разочарование, но свикват и започват да живеят „за добрите моменти“. Защото дори в най-ужасните връзки има добри моменти – ако ги нямаше, как щяхме да различаваме лошите?
Надеждата умира последна – това се потвърждава от изследване, според което 1 от всеки 6 мъже е склонен да остане в лоша връзка поне 6 месеца, в случай, че нещата се подобрят. За съжаление този подход гарантира постоянно редуване на надежда и разочарование, плюс усещането, че вече е „инвестирано“ още повече време и е късно, за да се направят промени. И понеже раздялата активира онази част от мозъка, която е свързана с физическата билка, е по-лесно да се откажеш от нея. Но ако знаеш, че веднъж щом премине, ще бъдеш излекуван и ще живееш най-после отново свободно и автентично? За жалост, много мъже не са готови на тази стъпка. По-лесно им се струва „да търпят“.
Традиционната култура позволява на жените да общуват с приятелите и семейството си свободно и без страх, че „ще се изложат“ или „ще изглеждат прекалено емоционални“. Докато традиционно възпитаните мъже не могат да си позволят този социален лукс. Приятелските връзки при тях често съдържат чувство за конкуренция. Да се оплачат от жената, с която живеят, би ги направило слаби и уязвими пред другите. Това е и част от причината рядко да чуваме за мъже, които разкриват, че са жертва на домашно насилие.
Но когато не говорят за насилието, упражнявано върху тях, емоционалната тежест на плещите им става много голяма, почти непоносима.
Мъжете в токсични връзки често нямат свободен емоционален ресурс, за да предприемат нещо по-сериозно за себе си, като например да се разделят с токсичния партньор. Това ги затваря във връзки, в които не са щастливи, чувстват се тормозени и малтретирани, но не могат да напуснат жената. Надяват се, че „нещата ще се оправят“, че „децата ще пораснат“, че „тя най-после ще спре да е такава“ и че те самите ще могат да бъдат най-после да бъдат свободни… някога.
Но животът не работи с надежди, а с желания – и се случва така, че агонията продължава.
Вижте още:
