Че обичайно децата се учат от нас, големите, как да се живее, така е. (Дали е напълно окей – друга тема.) Че и ние имаме какво да научим от тях, също е така (като да ни минава бързо обидата и да сме щастливи и от близване сладолед). Тази статия обаче няма да е нито за едното, нито за другото. А за онези малки навици, които, незадължително добри или лоши, забавни или досадни, прихванах от моите малчугани:
1) Парченце масло
Всеки път, като ме видеше, че вадя масло от хладилника, дали за да намажа филия, да го метна (не хладилника) върху горещите картофи или да го смеся с мед, дъщеричката ми казваше „Дай ми едно парченце да си хапна… Да бе, тате, ей така“. И ето, няколко години, докато започна и сама да го ползва да приготви баница или да си го разтопи за пуканките, тя пак си взимаше малко масълце ей така и си го хапваше. Струваше ми се странно и никак не вкусно. После и аз пробвах. Ами че не било лошо. И сега го правя всеки път, когато ползвам маслото, ей така, хапвам си едно малко парченце, само масло.
2) „Кунг-фу панда“ реакция
В един период, когато филмчетата за пандата Поу бяха популярни у дома, децата започнаха често да използват неговата реакция с мелодичните думи (който е гледал, знае) „Дрънки-дрънки-дръъънкииии! Дръъън-дръъъъън!“, когато смятат, че някой говори празни приказки. Хубаво, прилепих го и аз, и то дотам, че ползвах този израз като реакция и пред мои познати и приятели, които обаче нямаха представа откъде идва това. Поне ми беше кратък този период.
3) Да се избърша в дрехите
В домашните, нали. Освобождаващо е! Малко са ти мокри ръцете, ял си филия с нещо „по-чисто“ (не сладко или мед), пипал си нещо прашно – хоп, бършеш си в краищата на домашната блуза или в крачолите (зависи от позата) и готово! Голяма работа – все пак имаме пералня за дрехите, нали!
4) Малки хапки
Напоследък забелязвам, че едното хлапе хапва с такова внимателно блаженство, когато има нещо сладко – дали е вафла или парченце шоколад – с малки, бавни хапки. За да има за по-дълго, за да трае вкусът по-продължително. Ами да, вярно, че го прави, откакто се оказа, че трябва да се ходи на зъболекар за 1-2 кариеса и му беше почти спряно сладкото. Но навикът е добър. Чували сме го, нали, „яж бавно“ и т.н. Но да го правиш, е още по-добре.
5) Да се търкалям по пода
Малко ми идва твърдо на кокалите, но е и доста удобно понякога. Ама то пък мих пода преди цели 4 дни. Айде, айде, голяма работа – все пак имаме пералня за дрехите, нали!
6) Да си тананикам измислени мелодии
Доста трудно е за описване какви са точно думите (то не че има такива, но вокализациите, да кажем), какви са мелодиите, защото са някакви на момента, дето после се забравят. Но прилепих покрай малките този навик. Понякога „музикалното полуизпълнение“ е много зарибяващо и забиващо се в главата. Друг път е само свирукане. И се хващам, макар и рядко, как се случва да го правя и на улицата. Та се замислих наскоро – допреди примерно 15-ина години по улицата хората си свирукаха весело по следните причини: понеже са в добро настроение или понеже са луди (или и двете). Сега, като че ли хората с първата причина почти не се срещат…
7) Че не е задължително да си изям всичко
Аз съм добро прасе и имам някакво тъпо убеждение, че трябва да си изям всичко, което съм си сипал в копанката (а и досипал). И досега ми е трудно да не се опитвам да карам децата ми да правят същото. Въпреки че знам колко е отвратително да караш едно дете да яде насила, особено ако не му харесва сипаното или ако вече е сито. Ето че лека-полека забелязвам колко е яко пък да не си изядеш всичко, само защото някак си решил, че така трябва.
8) „Добе́!“
Това е просто от онези милички думи, които всеки родител има, прихванал, харесал от децата си, когато малчуганите са в период на още неправилно произнасяне (като например „мусле“ вместо „носле“). Та докато единият хлапак беше в период, в който пропускаше „р“-то в думите и ползваше „Добе́!“ вместо „Добре!“, прилепих от него тази „дума“ и я ползвам дори и сега понякога. Той не се сърди, знае, че го правя със сантимент. Но като че ли е време да прилепя нещо друго вместо това.
9) Че оправеното легло не е неприкосновено
Подобно на бърсането в дрехите и на търкалянето по пода, и този прилепен от децата навик ми е приятен и освобождаващ, макар да усещам и нотки на вина и нарушаване на реда. Оправил си кревата както всяка сутрин, сега какви са тия търкаляния в него, разхвърляне на завивките и т.н. Ами ей такива, голяма работа! Секунди отнема пак да го оправя, ако ми е толкова пък нарушено тъпото чувство за ред и правилност. Да му се не видят и глупостите, в които се обримчваме като родители тип „Така е редно!“: от ей такива до доста по-сериозни…
Вижте още:
„Бащата е първият герой на сина и първата любов на дъщерята“: 20+1 цитата за бащи и дъщери
