Има само един верен отговор на детското „Защо?“

| от Дани Игнатов |

Първите пъти звучи симпатично и сладко. Без значение какво си казал току-що – „Я, какъв хубав сняг е навалял навън“, „Котаракът не обича да го дърпаш за опашката“, „Майка ти полива кактуса рядко“ – малкият отговаря само с една-единствена дума. „Защо?“

Обясняваш. При какви метеорологични условия се образуват снежинките. Опашката на котката е свързана с гръбначния мозък и гръбначния стълб и може сериозно да я контузиш, та даже и да ѝ е за последно, ако я подръпваш. Кактусите се нуждаят от по-малко вода в сравнение с останалите ни стайни растения…. „Защо?“

На шестнайсетия път вече скубеш косми от брадата си.

„Защото аз така съм казал.“

Това обаче не е задоволителен отговор.

Според психолозите и психиатрите, непрекъснатото питане „защо“ е един от етапите на развитие, през които детето преминава. Въпросът е пряка реакция на бързия растеж в лявото полукълбо на мозъка му на възраст между 18 и 30 месеца.

Да, правилно се сетихте, това е същата онази част от мозъците ни, която отговаря за логическото ни мислене и контролира математическите ни умения, способността да пишем и да четем. Впрочем, хората, при които лявото полукълбо е по-развито, сте същите, които всъщност пишете с дясната ръка и боравите по-добре с нея.

Чисто поведенчески, въпросът си е изцяло уместен в детското развитие. Помага на малките да осмислят по-добре света, в който живеят. Децата развиват синаптични връзки с мозъка, които ще достигнат 1000 трилиона до към тригодишна възраст. Съжалявам, лявото полукълбо на мозъка ми не е развито достатъчно, че да мога да преброя до толкова.

А верния отговор на детското „Защо“?

О, той е само един. И го откраднах от един баща в метрото, още докато тепърва очаквах да стана родител. „Защо има стикери да не се подпираме на вратите?“, питаше дъщеря му. „Защо този човек не се държи за перилата?“ „Защо съобщават и на английски следващите спирки?“ „Защо ставаме, когато се качи някой дядо?“

Е, накрая таткото върна топката в неговото поле: „Не знам, ти как мислиш, защо е така?“

Повярвайте, работи. И знаете ли кой друг мисли така? Мария Монтесори. При така поставен въпрос, детето трябва да използва вече събраните в ума му досегашни данни и опита си, за да потърси правилния отговор за себе си. От тригодишна възраст нататък то вече има достатъчно информация и преживявания, за да го направи. И по този начин развива логиката и въображението си и се учи да разсъждава самостоятелно и да се концентрира.

Но какво ще стане, ако детето не може да си отговори само? Възможно е да го объркате и разстроите, та даже и да изгубите доверието му. Преди да отговорите на въпроса му с въпрос, помислете си – въз основа да опита му досега, ще има ли то капацитета да се досети. Ако отговорът е утвърдителен, тогава стреляйте. Но ако не е, ще трябва пак да се притечете на помощ с факти.

Например, ако кажете на детето си да облече зимното си палто, то вероятно има достатъчно опит, за да знае, че в противен случай ще му бъде студено навън, но ако кажете „изглежда, че днес може да вали“ и то се поинтересува защо, има голям шанс да не разполагат с достатъчно събрани факти за взаимовръзките между климата и влажността на въздуха, за да разбере, че предстои дъжд.

В този сценарий отново трябва да се вкарате в обяснителен режим. Докато стигнете до онова „защо“, на което спокойно може да се отговори с контра въпрос.

Вижте още:

Най-вредният въпрос, който може да зададете на дете

 
 


Повече информация Виж всички