Не знам дали ви се е случвало да се върнете от отпуск или почивка по-уморени, отколкото сте били преди това. На мен често ми се случва. Причината е времето – то е твърде оскъден ресурс и никога не достига време за себе си. Докато сме на работа, не ни достига време да довършим спешната задача „за вчера“. Да направим ремонт, да почистим, да обърнем внимание на децата, да посетим възрастните си родители и да им помогнем… И още хиляда неща, за които не е останало време.
Докато сме в почивка, довършваме едно, започваме друго. Чистим, готвим и помагаме, докато говорим с децата, а в края на деня сме смъртно изтощени и почивката не е почивка, а наказание.
Там някъде според мен се крие ключът към разрешаването на проблема. Винаги ни се струва страшна трагедия това, че домът не е идеално чист, че работата не е свършена на момента, че някаква чиния не е измита. А това на практика не са нито животоспасяващи, нито чак толкова важни проблеми. Понякога си давам сметка, че докато упорито мия плочките в банята, ми се иска просто да хвърля кърпи и препарати, да легна във ваната и да не мръдна поне десет дни. Рядко го правя – защото нямам време. Но когато най-сетне го направя, в един малък момент ще съм щастлива, отпочинала и „като нова“.
Ако някога уловя златната рибка или срещна феята кръстница, това ще е първото ми желание – време за мен. За да го пропилея така, както на мен ми се иска. Всъщност, с годините се научих, че единственият начин да успея да отпочина, е да го направя по своя начин, така както на мен ми се иска.
Вижте още: Защо скандинавците са щастливи? Отговорът е в живота на открито
Върша неща, които нямат смисъл за околните… Седя на плажа през нощта. Лежа във ваната с часове. Седя сама на пейка в парка. Прибирам се по нощните улици пеша. Отивам сама на заведение или на кино… Това са все неща, които хората не правят, или поне не си признават – за да не ги обвинят в егоизъм, нарцисизъм, мизантропия или просто да получат етикет „особен човек“. Аз го правя. Наистина, рядко, но ми се случва. И това е най-пълноценно изгубеното време, защото е времето за мен.
Ако един имейл не е изпратен в 20:30 ч., а в 08:30 сутринта, светът със сигурност няма да се свърши. Ако никой не отговори на въпроса „Къде са ми чорапите“ или „Какво ще вечеряме„, някой вероятно ще положи усилие сам да се справи със ситуацията. А дори да реши да не го прави – нищо фатално няма да се случи. Най-много някой да остане бос, а друг да си легне гладен. Хората, които наистина ни обичат, ще разберат нашите необходимости и нужда от пространство и време. Или няма да ги разберат, но ще ги приемат. А в третия случай – ако не ги разбират и не ги приемат, просто не ни обичат наистина.
Живеем всеки ден с чувството, че ние сме единствените, от които зависи всичко в работата, в дома, в живота на околните – а това не е точно така. Не е нужно да бъдем най-важното, незаменимо Всичко за всички през цялото време – това е ужасно задължаващо и изтощително, а дори не го осъзнаваме. Бързаме, поемаме още и още задачи, до някакъв момент, в който само безсмисленото самотно седене на плажа посред нощ може да ни спаси от „прегаряне“. Може би звучи малко тъжно, но това е начинът, по който живеем.
Не всичко и не всеки в живота ни заслужават специално внимание и време. Преди да станем специалист, нечия майка, съпруга или колега, ние сме най-ценното си притежание. Начинът, по който се отнасяме към себе си, показва на другите как трябва да се отнасят към нас. Обичайте себе си и се научете да се наслаждавате на собствената си компания, това ще направи по-лесен не само вашият живот, а и животът на близките до вас.
Вижте още:
Любов към опасностите: на какво ни учат екстремните спортове
