Има несъмнена привлекателност в концепцията за следобедната дрямка. По Средиземноморието са го открили отдавна и си държат на своята сиеста. Хора като Леонардо да Винчи и Уинстън Чърчил са известни и с това, че са се наслаждавали на подмладяващите качества на краткия сън. От друга страна, има и едно познато мъгляво усещане като от недовършена дрямка, което ни оставя по-нервни и изтощени и от преди.
Докато историята е пълна с истории за известни личности, които са любители на следобедната обедната дрямка – от Алберт Айнщайн до президента Джон Ф. Кенеди – действителната наука зад този феномен остава донякъде мъглява.
„Проучванията, които показват въздействието на дрямката върху здравето, са смесен““, твърди д-р Челси Роршайб, водещ невролог във фирмата за анализ на съня Wesper. И все пак общото между тях е идеята, че подремването, когато се прави правилно, може да бъде изключително полезно.
За хора, които поддържат стабилно качество на нощен сън, кратките дневни дрямки могат да бъдат истинска благодат. С помощта на една редовна дрямка тези хора се радват на подобрено мозъчно и сърдечно здраве, а може дори и на по-дълъг живот.
Вижте още: 7 превъзходни места, на които да си отспиват младите родители
В сложния танц на когнитивното подмладяване се открояват кратките дрямки, обхващащи 10-20 минути. Такива кратки паузи могат да подобрят настроението, да увеличат когнитивните функции и да повишат нивата на производителност. Тези дрямки могат да засенчат кофеина в подпомагането на концентрацията, когато умората настъпи.
Но извън сферите на когнитивната функция, кратките дрямки служат като панацея за няколко други заболявания. Те могат да намалят нивата на стрес, да укрепят имунното здраве и дори да регулират нощния сън. Като допълнителен бонус, те също могат да помогнат за отприщване на креативност.
И все пак, както при всяко добро нещо, умереността е ключова. Д-р Радж Дасгупта, главният медицински съветник на Sleep Advisor, предлага предпазливост.
„По-дългата продължителност може да ви тласне към по-дълбоки цикли на сън, превръщайки събуждането в гроги начинание“, съветва той.
Роршайб се задълбочава в рисковете, свързани с продължителната дрямка. Според нея, постоянното отдаване на дълги дрямки може да е индикатор за компрометирано качество на нощния сън. Този застрашен нощен сън е предшественик на множество здравословни проблеми, от сърдечно-съдови заболявания до хормонални дисбаланси и дори невродегенеративни състояния.
Дългите дрямки пораждат инерция на съня, компрометират способността ни да заспиваме дълбоко през нощта и могат да бъдат предвестник на безсънието, продължава тя. Д-р Дасгупта пък набляга на последиците от обичайните дълги дрямки. По негови думи, такъв навик може да подсказва за основно нарушение на съня или здравословно състояние.
Малките деца по своята същност се нуждаят от повече сън от възрастните и тази необходимост намалява с възрастта. Дрямката подпомага когнитивния растеж, запазването на паметта и емоционалното управление при децата. Следобедният сън също така така значително повишава настроението и енергийните нива на детето.
Докато децата се радват на чести дрямки, възрастните трябва да бъдат по-разумни, като се стремят към кратки дрямки, които ободряват, без да нарушават нощния сън.
Д-р Дасгупта предлага и някои последни съвети за тези, които обмислят регулиране на графика си за дрямка. Ако в ранния следобед се появи умора и можете да си позволите кратка дрямка, давайте. Но внимавайте да го превърнете в ежедневен ритуал.
Ако редовно спите здраво през нощта и се чувствате бодри през деня, дрямката може да е излишна. Обратно, ако почивката през нощта ви убягва, дрямката през деня може да влоши проблема.
Тъй като нашето разбиране за съня продължава да се задълбочава, едно нещо остава ясно: дрямката, подобно на всеки друг аспект от нашето здраве, е изкуство, което изисква разбиране, умереност и най-вече внимание.
Вижте още:
