„Не влизате в обувките? Спокойно, те ще се отпуснат!“ и други търговски патологии

| от Кристина К. |

Представете си двама каубои в Дивия Запад. Добрият и лошият герой на уестърна, още не се знае кой кой е. Единият влиза в крайпътен бар (да, точно така, от онези крайпътни барове с двукрила дървена врата по средата на нищото, около които само топка слама унило се въргаля под перманентно прежурящото слънце). На масата в ъгъла над половин галон бира седи умислен другият. Гледат се изпод вежди, с подозрително пренебрежение. Първият уж разсеяно предъвква клечка в крайчеца на напуканата си уста, докато другият лежерно си върти в лявата ръка единия от своите пистолети. Наблюдавайки се, и двамата наум се чудят какъв ще бъде изходът от тази неочаквана и нежелана среща и дали няма да се наложи да излязат отвън да се разберат като мъже.

Е, приблизително така изглеждате и вие и продавачката, когато влезете в магазин за обувки или дрехи. „Мога ли да помогна с нещо?“ процежда през зъби тя. „Засега само разглеждам“, отстрелвате я от упор вие. Вербалният спаринг продължава приблизително така:

Тя:

– Може да пробвате, ако си харесате нещо! Пробните са натам! От тези има размери!

Вие (позасрамена, но все още твърда):

– Ще имам предвид, благодаря.

Разбира се, и продавачките, и клиентките идват в различни модели, цветове и размери.

Някои потенциални купувачки садистично преравят целия магазин, искат размери и питат за други нюанси от този панталон, пробват, захвърлят, пробват наново, прекарват час и половина, от който последните 15 минути надвишават работното време на търговския обект, след това си тръгват, понякога без едно елементарно „благодаря“. Други лесно се пречупват пред продаваческата настойчивост и си тръгват с олекнало портмоне и пълна чанта с излишни дрехи, които нито им стоят достатъчно добре, нито пасват идеално на обиколката на ханша, нито пък всъщност им харесват достатъчно. И отиват да утешат страданията си… в съседния магазин.

Продавачките варират още повече.

Като започнем с пушачката – зиме, лете, в студ и в пек, тя винаги се намира пред широко зеещата врата на магазина с цигара в уста и телефон на ухото, докато отвътре със страшна сила бичи климатик. R.I.P., екология, R.I.P., икономии, свестни бяхте! И да продължим с отегчената обидена – тя е вирнала краката си в кожени високи ботуши на ток въху тезгяха и полуизлегната решава судоку във вестника или на смартфона си, в зависимост от възрастта, кима небрежно на поздрава ви и на няколко пъти все по-отчетливо въздиша от продължаващото ви присъствие в обекта, какво ѝ смущавате покоя, сериозно. (Не пробвайте да я питате за размери от нещо, за всеки случай, рискувате да ви бъде направена вуду магия!)

Има я и гърл скаут продавачката, която от добро не разбира и ходи по петите ви като невръстно сърне, изгубило майка си, скимтейки нови и нови съвсем неадекватни предложения и оферти – все пак вие може да сте влезли за подарък на мъж, който искате сами да си изберете (не мъжа, него вече сте го избрали), ама пък тази лилава барета така ще отива на огромната ви глава, дето от години не се е побирала в шапки никакви. Ако си пада по-интровертна, просто ви диша във врата и не ви изпуска от поглед, досущ сериен убиец столкър, който тъкмо си ви е набелязал.

Всичките си имат една обща черта – ако не си купите нищо от тях, не заслужавате „Довиждане!“.

Чувала съм митове, дори съм чела в Не!Новините за продавачка, която пожелала приятен ден на клиент, дето не бил си купил нищо. Но, както гласи една глуповата стара шега: „Виждал съм, но няма“. Има си и още някои търговски бисери, които е почти невъзможно да не преживеете, ако сте запътили на шопинг тур. Един от тях е, че още с влизането вие бивате измерени с поглед от главата до петите, и, съобразно вида, контекста, и евентуалната скъпарщина или клошарщина на дрехите ви, се извършва преценка дали да ви бъде говорено на „ти“ или на „Вие“. А ето и още:

Не влизате в обувките? Спокойно, те ще се отпуснат!

Ама, разбира се, че ще. Освен ако не са ви толкова огромни, че да ви падат от ходилата на всяка крачка. Тогава ще се свият с носенето, или пък пробвайте да ги оставите на силно слънце някой и друг ден и ще видите тогава. Същото се отнася и за дънки, рокли, блузи, палта – всичко, което не ви става изобщо, или пък се влачи като чувал около деликатното ви туловище, но за зла беда е останало последен размер в склада. Сериозно, някой продължава ли да се връзва на това?

Миналата седмица си го купих същото, ааа, така, де, колежката ми го подари.

Не разбирам защо, когато се намеси и колежката, твърдението следва да минава за по-достоверно. Уловката е, че докато вие сте в магазина, дамата никога не е облечена/обута със съответния артикул, който иначе пръска от носене. Ама буквално – той затова сега е я за пране, я за смяна на капачки на токовете. Продавачката е 42-килограмово момиче тийнейджър, а вие си търсите рокля за жена в напреднала бременност. Не виждам причина колежката да не ѝ е подарила точно същата, за която вие имате колебание, а вие виждате ли?

Последното ни е от този модел, ей сега една клиентка искаше да ѝ го запазя!

И добре, че е послушала съвестта си и не го е запазила, иначе сега нямаше точно вие да имате късмета да го оглеждате този модел. Той им се е изчерпал за броени дни от зареждането и повече няма и да се зарежда такъв. Няма го на склад, липсва и в останалите обекти от веригата, никъде го няма, в цялата вселена е останал само един и го държите в ръцете си, никой не би могъл да го ушие или произведе същия. Освен ако не се окаже, че търсите два за себе си или един за вас, а друг – за подарък. Тогава рязко се оказва, че „а, тука в склада имало още един“. Магия!

Страшно модерни са, всички тийнейджъри всички ги носят!

Сламени шапки за риболов например. Последният писък сред тийн модата. А да не говорим, че не разбирам, ако например сте тръгнали да си купите нов делови костюм за офиса (да знам – блях!), как се очаква да ви сгрее мисълта, че всички тийнейджъри го имат това, ама точно същичкото?

Но спирам да дълбая няма свръхземните търговски въпроси. Имам да бързам да взема едни обувки, които капарирах днес на обяд, че са последните от тоя модел. Голяма работа, че не ми стават – те ще се отпуснат!

Вижте още:

7 бързи трикчета за красота за тотални мързелани