След като кърмих две деца, качвах и губех едни и същи 10-15 кг неколкократно заради нещастния брак и тежкия развод, който преживях, гърдите ми вече изглеждаха много зле и ме караха да се чувствам неуверено, когато ходя на срещи. А наистина исках да започна начисто и отначало.
Това не беше единствената област, в която ми липсваше самочувствие. Просто на първо време ми изглеждаше управляема за коригиране.
Когато започнах нова връзка и едва на четвъртия месец приятелят ми ми предложи да плати, за да си сложа гръдни импланти, се зарадвах и не помислих особено много над мотивацията му да го направи. Побързах да се съглася, преди да е размислил.
Исках да ме обича и харесва. Бях готова на всичко, за да се почувствам привлекателна, най-вече в неговите очи.
Той вече беше признал любовта си към мен. И бях готова на всичко, за да я запазя. Самата хирургична намеса беше лесното решение, особено в сравнение с нещата, които щяха да последват.
По негова идея се спряхме на хирург, който му беше относително близък приятел. И двамата ме посъветваха да не се тревожа излишно за процедурата или за здравето си, тъй като в крайна сметка нямах никакви физиологични проблеми и избрах висококачествените импланти, които хирургът препоръча. Вярвах сляпо и на двамата.
Обаче не бях помислила достатъчно за въздействието на силиконовата обвивка на импланта върху тялото ми. Нито се бях сетила за необходимостта имплантите да бъдат сменени многократно през оставащия ми живот. Пренебрегнах нуждата да поработя върху собствените си проблеми със самооценката. Вместо това се съсредоточих върху това да направя всичко необходимо, за да „задържа“ мъжа, който ме обичаше и ми обещаваше споделеност и стабилност. Знам, че не мога да виня никого отстрани за това, което последва, защото можех и да не допусна тези грешки.
След време здравето ми се влоши.
Няколко години след поставянето на имплантите започнах да изпитвам някои неприятни симптоми: необяснимо кървене, наддаване на тегло, мозъчна мъгла, подпухналост. Отадох го на перименопауза или нещо, свързано със стреса от брака със същия този човек и грижите за тежко болната ми майка.
Осем месеца след нейната кончина състоянието ми продъжлаваше прогресивно да се влошава, а симптомите се увеличаваха. Започнах да изпитвам тремор в ръцете, боляха ме, трудно ги раздвижвах сутрин. Не се случваше всеки ден, но беше достатъчно често, че да се разтревожа за най-тежките възможни диагнози. Бях убедена, че това е множествена склероза и тайно прекарвах часове в проучване на натурални лекове срещу нея. Страхувах се да споделя със съпруга си, че жената, която той е превърнал в перфектната си съпруга, изобщо не отговаря на тази розова представа.
Броят на симптомите, които изпитвах, продължи да нараства и не можах да намеря никакво съврзващо звено между тях. Този път ги отписах като остаряване и стрес, свързани с проблемите в брака ми, със загубата на финансова сигурност при смяна на работа, с това, че сега пък боледвуаше баща ми. Казвах си, че имам да се справя с твърде много предизвикателства и е естествено тялото ми да реагира.
Щяха да минат още три години, две операции, множество нови необясними симптоми и смазващата диагноза ревматоиден артрит, преди случайно да открия в международна Facebook група информация, която в крайна сметка спаси живота ми. Ставаше дума за група за подкрепа и обмен на информация между хора със заболявания вследствие на гръден имплант. Към онзи момент в нея вече членнуваха над 70 000 жени!
Те споделяха истории за симптоми като моите. По-важното е, че споделха и какво се случва с телата им при махане на имплантите.
Малко след като и аз пристъпих към тази крачка, стряскащите симптоми изчезнаха.
Вместо да се подготвя за живот в инвалидна количка, се подготвих за още една операция, с надеждата тя да е финална. Вложих в това всичкия оптимизъм, на който бях способна.
Гръдните ми импланти бяха вън от тялото ми четири месеца след деня, в който се присъединих към групата. Два месеца след това, в първия пролетен ден, ревматологът ми потвърди, че в тялото ми няма признаци на активно заболяване.
Изминаха вече четири години и моят ревматоиден артрит продължава да е в ремисия, при това без да се налага прием на медикаменти. Нямаше как експлантацията да елиминира изцяло трайните щети, които вече бях нанесла на организма си. Именно тя обаче ме върна към живота.
Безплатните импланти, които получих с надежда да оправя самооценката си, ми струваха „само“ здравето. А що се отнася до самооценката си, тя започна да се подобрява, едва когато осъзнах колко по-силна съм без тях.
*Историята е споделена анонимно с изданието Insider. За България, можете да откриете информация, подкрепа и съдържание от същото естество в локалната група (Без)опасна красота.
Вижте още:
