Какви мъжки лица харесват жените? В епохата на Tinder и онлайн запознанствата, когато все повече хора преценяват дали ще си допаднат предварително чрез снимки, този въпрос става все по-актуален.
Върху темата за женската представа за мъжката „красота“ се спира ново изследване, публикувано в Journal of Experimental Psychology: Human Perception and Performance.
Според статията, представяща изследването, която е озаглавена „Очите искат това, което иска сърцето“, жените намират за най-атрактивни мъжките лица, които им напомнят за качества, които те лично ценят и най-много желаят. С една дума – жените, които силно се стремят към топлина в отношенията, ще търсят мъже с топло изражение. Онези, които имат нужда от емпатия, ще оценят високо силно емпатични изражения на лицето. Жените, които ценят високо независимостта, ще определят като силно привлекателни мъжките лица, излъчващи независимост.
Изследването се основава върху данни за вкусовете и възприятията за мъжката привлекателност на 131 хетеросексуални жени.
„Напълно естествено, човешките лица интересуват учените от широк спектър дисциплини, защото са изпълнени със значения“, коментира водещият автор на изследването ДонгУон О, постдокторант в Нюйоркския университет.
„Привлекателността на лицето е важен въпрос, защото е доказано, че силно влияе върху поведението на хората в много различни посоки. Винаги ме е интересувало как нашите убеждения и предварителни нагласи ни водят до това да намираме някои лица по-привлекателни от други. Личните предпочитания са подобен източник на информация“.
При провеждане на изследването, 131 жени е трябвало по подредят по привлекателност изображения на мъжки лица, които са манипулирани така, че да напомнят за повече стреотипни мъжки или за повече стереотипни женски личностни черти. Някои от участничките също така са помолени да подредят до каква степен всяко лице отразява дадена личностна черта.
Допълнително към това участничките е трябвало да обяснят как те лично оценяват различни желани личностни черти в характера на потенциалния си партньор. Включени в списъка са били 8 стереотипни женски и 8 стереотипни мъжки психологически черти.
В крайна сметка, участничките са показали предпочитание към лицата, излъчващи качества, свързвани повече със стеротипни женски характеристики – топлина, благонадеждност и емпатия, отколкото към лица, излъчващи качества, свързани със стереотипни мъжки характеристики – доминантност, агресивност и състезателност. Но има и някои забележими изключения. Например свързваното с мъжете качество като независимост е било много високо оценено, докато свързваната с жените черта като склонност към подчинение – е посочена като силно непривлекателна от жените.
Най-основното е, че изследователите установяват, че предпочитаните от жените личностни качества се свързват директно с мъжките лица, които показват, че ги притежават. Именно тези лица жените определят като най-привлекателни.
„Разпространеното убеждение за привлекателността гласи, че (и е подкрепено от научни доказателства) има определени визуални характеристики, които ни правят по-привлекателни – като младост и гладка кожа. Независимо че това е вярно, то в голяма степен пренебрегва по-дълбокия, може би напълно отделен произход на тези предпочитания“, коментира ДонгУон О пред PsyPost.
„Нашето изследване показва, че възприемането за привлекателността на лицата се влияе от личните предпочитания към специфичен личностен тип (а не само от универсални, фиксирани характеристики като например младостта на лицето). Жените които ценят добротата и мекотата на характера например, са по-склонни да възприемат за атрактивни мъжки лица, които излъчват тази мекота, отколкото жените, които не я ценят.“
„От друга страна, жените които високо ценят доверието например, са по-склонни да възприемат лицата, които излъчват доверие като атрактивни, отколкото жените, които не го ценят толкова много. Очите искат онова, което сърцето иска – както се нарича и нашето изследване. Тези открития обясняват богатото разнообразие от представи за привлекателност и изборът на партньор при хората“, казва още Донг Уон О.
Но изследването има известни ограничения – включени са само хетеросексуални жени от индустриализирани общества. Следващите стъпки са да се разшири изследването извън този кръг от интервюирани.
Автори на изследването са ДонгУон О, Натали Грант-Вийегас и Александър Тодоров.
