Наскоро моя близка приятелка сподели, че една от големите лаборатории в страната пуска изследвания за депресия. Дори не се бях замисляла, че има показатели в тялото ни, които могат да индикират това заболяване, защото депресията е именно това – заболяване. Депресията се определя като трайно състояние на ниско настроение и липса на желание за активност, или с други думи за живот.
В действителност има огромна разлика между това да си тъжен и това да си в депресия. Интересна е чисто езиковата конструкция – „тъжен“, „мрачен“, са просто прилагателни, които можеш да си закачиш. В депресията обаче влизаш – ти си в нея, тя е навсякъде около теб и често докато си я нея, не знаеш как да излезеш, защото тя е едно тъмно място и изходът не се вижда.
Вижте още:
Актьорът Джим Кери, който има много опит с това състояние, дава едно от най-добрите обяснения за разликата между тъга и депресия. Той казва, че тъгата произтича от това, което ти се е случило или не ти се е случило, от някакви моментни обстоятелства. От друга страна депресията е израз на пълния отказ на тялото ти да играе ролята, която си му задал.
В живота всички влизаме в различни роли (майка, дъщеря, съпруга), като методични актьори и докато някои роли са ни по мярка, други за крайно неподходящи за нас. Ние обаче много искаме ролята по една или друга причина- носи ни пари, признание, чувството, че сме приети, харесвани, обичани.
Когато обаче много дълго време вървим срещу себе си, ресурсът ни да го правим се изчерпва, съответно намаляват и живителните ни сили и именно тогава изпадаме в депресия. В нея се „пада“,
„пропадаш“.
От английски думата депресия може да бъде разгледана и като „Дийп“/“Рест“ или дълбока почивка. Тоест това е крайният механизъм на тялото ни да накара да спрем да играем тази роля, която не ни приляга. Да си починем от нея, но не за малко, а за много дълго време. Толкова време, че да се отърсим от всички елементи на ролята, да ги изкараме напълно от себе си и да вземем отговорното решение тази роля повече да не се опитваме да я играем.
В тази връзка депресията може да се разглежда и като едно напомняне да бъдем повече (и по-често) себе си, а не този, който си мислим, че сме или който очакват от нас да бъде.
Вижте още:
Сезонната депресия е свързана не само с прехода от един сезон в друг, не е само нашата мъка по лятото и дългите безгрижни дни. Освен психологични, за депресията има и биологични фактори – например намалени нива на витамин Д.
Самите ние през есента преминаваме от едно състояние в друго и се подготвяме за нов етап от годината и от живота си, а този преход не винаги е лек. Някои от симптомите на депресия са нарушения в съня и апетита, лошо настроение, отчаяние, безпричинна тъга и мисли за безпреспективност. Все неща, които лесно бихме отдали на повишен стрес или по-големите количества работа. При жените пък често съвпадат и с предменструалните симптоми. Именно това неглижиране на депресията я прави толкова опасна, защото, както стана ясно по-горе, тя идва като индикатор за нужда на тялото ни от дълга и ефективна почивка.
В случай, че не разпознаем навременно симптомите и състоянието си, има риск да се пренатоварим още повече и да се разболеем тежко и физически.
Има много неща, които могат да помогнат да подобрим състоянието си, когато е в лека фаза – балансираното хранене, качественият съд, слънчевата светлина и социалните контакти, безспорно помагат. Проблемът е, че в това състояние човек често няма сили и желание да предприеме никоя от тези мерки.
Депресията има различни лица, но общото е че при крайните й състояния тя води до фатален край, както видяхме при Роби Уилямс и Честър Бенингтън.
Докато единият е вечно усмихнат и е посветил живота си на това да разсмива и радва другите, то другият създава музика, от която ясно личат чувства като тъга и гняв. Именно затова депресията не бива да бъде подценявана, а противно на обществената стигма около психичното здрава, за нея трябва да се говори открито, за да могат повече хора да се престрашат да потърсят необходимата им помощ навреме.
Да, в депресията се „влиза“ и „излиза“, тя е състояние, което може да бъде преодоляно.
Това обаче изисква системни и целенасочени мерки. В тежките случай изисква и системно и сериозно лечение от професионалист.
Още от автора:
7 причини да се радваме, че лятото свърши
Тялото ти ти казва кога да спреш
Вижте още:
