Когато сме на 30 или 40 в живота ни влизат много нови хора било чрез професионалните ангажименти или децата, и разбира се, през фейсбук. Но те не са точно близки приятели, от онези, с които сме заедно от ученическите години, от онези истинските, на които можем да се обадим в кризисни моменти.
С приближаването на средната възраст, младежките очаквания, когато животът е изглеждал като една безкрайна сляпа среща, намаляват. Графикът се натоварва, приоритетите се сменят и ставаме все по-придирчиви към хората, с които се заобикаляме.
Колкото и добре да се разбираме с околните, дните, в които сме създавали доживотни приятелства в пубретета и раните 20 години, са отминали. На 35 е трудно да създадем нови B.F.F. (best friends forever) вместо това трябва да се примирим, че ще имаме K.O.F.(kind of friends).
Повечето от нас разбират колко се е свил приятелският им кръг, когато преминат през някакво решаващо събитие – преместване в друг град или държава или пък развод.
Не малко хора над 30 се оказват в трудна ситуация – имат купища фейсбук приятели или туитър последователи, но когато решат да направят парти им е трудно да се сетят за десет-дванайсет имена, които да сложат в списъка с поканените.
Има случаи, когато след развод съпругът се записва на танци, но не за да закача жените, а за да си набави другари за по чашка.
С възрастта хората по-трудно създават нови приятелства, но затова пък поддържат по-близки конаткти с вече съществуващите.
През 50-те години социолозите изнамират трите ключови условия за създаване на приятелство: близост, повторителност, непланирани контакти. Нужни са и условия, насърчаващи хората да свалят защитните си бариери и да се доверят един на друг. Ето защо повечето хора намират най-добрите си приятели в гимназията – там всички тези условия са налице по начин, който повече няма да се повтори.
В работната среда можем да се сближим много с някого, но когато един от двама ни бъде повишен или проектът свърши – пътищата се разделят. После може да се виждаме след работа на по питие, но не е същото, контекстът е различен и връзката буксува.
Съревнованието също е фактор, който пречи за разцъфването на офисното приятелство. Конкуренцията пречи на хората да проявят неувереност или уязвимост пред колегите. Пък и е трудно да разберем къде приключват добрите колегиални отношения и започва истинското приятелство.
Разликата в професионалния статус и заплащането също усложняват нещата. Странно е, когато приятелят ти върши много повече работа от теб или пък е обратното.
Сприятеляването с нови хора става по-сложно и когато сме в двойка. Новият човек може да харесва много на нас, но не и на партньора ни. Пък и ако той самият е ангажиран, нещата стават още по-сложни. Едно е приятел да се отбие у вас за питие, друго е да дойде с половинката си.
А какво да кажем за хората, с които общуваме покрай децата си? Комикът Луис Си Кей обобщава ситуацията така: „Прекарвам деня си с хора, които не бих избрал, с които не бих седял в една стая. Просто моите деца са избрали техните, при това без да се водят от критерии, ей така между другото, само защото са един и същи размер.“
Даже да сте си много симпатични с родителите на най-доброто приятелче на детето, тази връзка е крехка и зависима от капризите на самите деца.
Външните фактори са важни, но не изчерпват въпроса. След 30 хората често променят начина, по който възпиремат приятелството. Търсенето на себе си отстъпва място на себепознаването, така че ставаме по-придирчиви към хората, които ни заобикалят – отбелява Марла Пол, авторка на книгата “The Friendship Crisis: Finding, Making, and Keeping Friends When You’re Not a Kid Anymore”. „Летвата е много по-висока, отколкото по времето, когато сме били млади и сме били готови да излезем с почти всеки свой познат.“
Манипулаторите, кралиците на драмата, егоманиаците – голяма част от тях просто вече не пасват в картинката.
Жизненият опит също се намесва и мнозина развиват почти фаталистично отношение към приятелството.
„Когато сме млади, ние тепърва формираме представите си за това какво е приятелството – казва Брайън Копелман, сценарист – Моите представи за приятелството са формирани от „Кръстникът“ и „Ресторант“ (реж. Бари Левинстън) – твоите приятели са твои братя и нищо по-малко от абсолютна лоялност на всяка цена не важи и е равностойно на отлъчване. Но с възрастта подобен сценарий става нереалистичен.“
За да се предпазят от разочарования, много хора просто намаляват очакванията си. Някои прибягват до стратегия, при която делят пирятелите си на такива за парти, други за читателски клуб, трети – за родителство и четвърти за спортуване. По този начин става по-лесно да запълваме отделните ниши, отколкото да стоварим всичките си очаквания върху определен човек.
Сега си помислете кога за последно се уговорихте със свой приятел да се видите и се опитайте през новата година по-често да спазвате уговорките си.
