„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.“
Това гласи член първи от „Всеобщата декларация за защита правата на човека“, приета от Организацията на обединените нации (ООН) още през далечната 1948 г. Но какво се крие зад тези думи и защо над 70 години по-късно те са все още актуални и наболели? Защо стоят в основата на множество международни договори, конвенции и други декларации? Защото правата на човека са от изключително значение за съществуването на всеки, защото тяхното отстояване е основен белег на едно развито общество.
И защото някъде измежду собственото ни политическо дребнотемие, разкъсано между поредните сигнали за корупционни практики по високите етажи на властта, събирането на подписи срещу приемането ни в Еврозоната от крайни националисти (приемащи дарения само в евро) и мъчителният смут, че традицонната македонска (сиреч, българска естествено) наденица ще бъде напълнена с протеин от скакалци, бурно опровергахме тия две изречения на ООН. У нас, тези, на които гледаме с надежда за най-много разум и съвест ни показаха, че не всички хора се раждат равни по достойнство и права.
На 20 февруари Върховният касационен съд (ВКС) постанови тълкувателно решение по въпроса допустимо ли е и при какви условия съдът да допусне по реда на Закона за гражданската регистрация промяна в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е трансексуален. С това решение се цели да се уеднакви противоречивата съдебната практика в България, която в един случай допуска транссексуалните лица да променят данните за записания пол в актовете за гражданско състояние, а в други случаи отказва.
Не е нужно да сте юрист или човек, вълнуващ се активно от политическия живот в страната, за да допуснете какво е решил съдът.
Държава, позволяваща неонацисти да шестват по улиците ѝ под защитата на органите на реда. Същите органи, чиито представители в нестабилно ментално и емоционално състояние размахват оръжия в лицата на близки и съседи. Понякога не се ограничават само с размахването. Органи, които свиват безсилно рамене пред текстове от Наказателния кодекс, Закона за защита от домашно насилие и Закона за защита от дискриминацията. Същите текстове, които други държавни органи упорито отказват да променят, позовавайки се на неправни категории като „традиция“ и „религия“, без да познават в дълбочина нито една от двете категории.
Вижте още: „Традиционното християнско семейство“ всъщност не съществува
Ако случайно сте от хората, които имат знания по тези две теми, не смятате, че светът започва и свършва с вас, пазите истинският завет на Левски – да се наредим някой ден и ние до другите европейски държави, ще свиете рамене и ще кажете, че всичко е навързано. „Като свински черва“, както твърди популярният разговорен израз, не като черва на насекоми, които „ще ни наложат отгоре да ядеме“.
Аз, обаче, съм юрист и човек, интересуващ се от политически теми и ще употрбя друг типичен разговорен израз: „Да,ама не“.
Надписът над фасадата на Народното събрание : „Съединението прави силата“ е алегория за национално обединение около общи цели, идеи и ценности. Не е постулат, на който се гради държавната власт. Последната следва да е разделена на три – законодателна, изпълнителна и съдебна. Трите власти, макар и да взаимодействат помежду се, следва да осъществяват дейността си отделно една от друга и да не се поддават на внушения и опити за промяна на съответната им воля. Във всичките си действия следва да се подчиняват на международните норми, ратифицирани по съответния ред, Конституцията и законите на Република България.
Не се чувствам достатъчно компетентна да разисквам публично решението на госпожите и господата Върховни съдии в дълбочината на правно-техническите му детайли; със сигурност много по-компетентни в областта на гражданската регистрация колеги ще имат възможността да го направят. Знам само, че забрана за промяна на записите в регистрите за гражданско състояние не се извлича пряко от Конституцията, от законите на страната и още по-малко от международните договори, част от вътрешното право. Този правен акт ме накара в духа и конюнктурата на политическата ситуация да се завърна към корените си, не историческите такива, а към корените на юридическото ми образование.
И си зададох няколко въпроса без отговор.
Върховните съдии се позовават на Решение № 15/26.10.2021 г. по к. д. № 6/2021 г. на Конституционният съд, което гласи, че според Основния закон понятието пол следва да се разбира само в биологичния му смисъл. От една страна, очевидно личностите сме принизени до биологичната ни форма и достойното съществуване на хората с полова дисфория е предмет, който не сме узрели да разискваме. От друга страна, при пълна промяна на пола, индивидът, представете си, не преминава в метафизична среда, а е отново билологично същество, притежващо първчини и вторични полови белези.
Върховните съдии пишат в мотивите си: „Развитието на практиката на КС задължава ВКС да приеме, че биологичното обяснение на понятието пол е единственото включено в него. Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид“. Нали предмет на решението следва да е промяната на пола от „мъж“ в „жена“ и обратно, тук дори не говорим за други полове, признати от законодателствата на редица държави.
„Полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като „понятието „пол“ има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството“ – любимо изречение. Ех, драги ми Съдии, мисълта как се изправям на изпит по Гражданско право и заявявам, че „полът се изгубва със смъртта“ ме развеселява искрено, а по-късно вероятно ще ме накара да сънувам и кошмари. Полът е фактическо състояние, а не право или привилегия, за бъде дадено или отнето, а в XXI век стойността и осъществяването на индивида в обществото надхвърлят далеч институтите на брака, семейството и майчинството. Идея, която на някои части от обществото им е невъзможно на този етап да осмислят, идея, която политици масово отхвърлят, поради собствени користни подбуди, но идея, която Върховният съд на съвременна държава задължително следва да провежда.
Основна задача на законодателството е да урежда и регулира съществуващите обществени отношения.
Основна задача на правоприлагането е да привежда правните отношения в съответствие с фактическите положения. Основна задача на тълкувателната дейност на ВКС е да решава спорни въпроси в практиката, да попълва празноти и по този начин да развива правото, не да го връща в XIX век. Да се произнася в духа на законите и международните актове, не да утвърждава закостенялост и бюрократщина и да създава предпоставки за нарушения на конституционно закрепени основни права.
Вижте още: Ден на интерсексуалните хора – кои са те обаче?
Отричаме правото на самоопределение; добре, да разгледаме няколко практически ситуации. Да приемем, че аз – Мариела, съм преминала през съответните хормонални терапии и операции за смяна на пола и вече нося всички външни физически белези на мъжкия пол. Идват поредните избори и аз отивам да упражня конституционното си право на глас. Какво според вас ще се случи, като се легитимирам пред секционната комисия с лична карта със снимка и данни на жена? А ако органите на реда ме спрат за проверка и аз извърша същата легитимация пред тях и бъда незаконно задържана? Ако реша да напусна страната и се изправя пред нечий паспортен контрол и бъде неоснователно ограничено правото ми на придвижване? Все практически въпроси, лишени от емоционалното и пламенно говорене по темата, въпроси, които някой европейски съд ще реши и последствията ще са за нас, за парите от нашите данъци, употребени за поредната парична компенсация, коята държавата ни ще трябва да плати поради некачествената работа на съдебната ни система. Реформата на която, плаши управленския ни елит повече даже и от демона на джендъризма, който броди по света и у нас.
В духа на патетичното и некомпетентно говорене, което се шири по всякакви обществени, политически и икономически теми , ще се отдалеча и аз от логика и обосновка и ще възкликна с чувство – срамота, госпожи и господа Върховни съдии ! Вместо развитие на правото в съответствие с международните стандарти в човешките права с това дописване на несъществуваща забрана демонстрирахте упадък на юридическата мисъл, непознаване на модерните достижения на правната наука и липса на внимание към или зачитане на основополагащи правни принципи в правовата държава.
„Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.“ „Личният живот на гражданите е неприкосновен.“ „Всички граждани са равни пред закона.“
Конституция на Република България.
Вижте още:
Един човек, една жена и един сириец: Омразата между редовете
