Д-р Весела Дъбова е двигателят зад стратегическото развитие на DABOV Specialty Coffee - бранд, превърнал се в символ на безапелационно качество и грижа към детайла. Има докторска степен по социолингвистика от Карловия университет в Прага, а в бизнеса вярва, че истинският успех се изгражда върху честност, уважение и силни човешки взаимоотношения. Като майка на три деца, съосновател, управляващ партньор и бизнес стратег зад бранда, тя е и един от разпознаваемите женски гласове в българския предприемачески сектор. Бизнес философията ѝ се базира на доверието, етичното партньорство с производители от целия свят и развиването на спешълти кафе културата в България. Ежедневно тя съчетава личния си свят с лидерството, приемайки кафето не просто като напитка, а като мост между хората и културите.
Ето какво ни разказа за себе си тя:
Кафето често е символ на пауза, на забавяне на ритъма или на споделен разговор. Какво е то за Вас в личния Ви свят?
За мен кафето е по-скоро работа, отколкото пауза - но работа, която ми носи изключително удоволствие. Имам привилегията да опитвам кафета от целия свят - различни ферми и региони, както и да дегустирам наистина забележителни партиди, всяка със своя характер, история и произход.
Кафето присъства неизменно в ежедневието ми — денят ми започва с него, често завършва с него, а на бюрото ми винаги има чаша кафе. То е мой постоянен спътник и част от ритъма на живота ми. Наистина не мога да си представя нито един свой ден без кафе.
Поддържате изключително високо ниво на качество вече много години, кои са нещата, с които никога не правите компромис в работата си?
Основното, с което не правим компромис е качеството. Избираме винаги по това какво харесваме, а не колко струва. Вярваме, че хубавото кафе, което е плод на много труд трябва да бъде възнаградено справедливо и затова не правим компромис с качеството, ако сме убедени, че дадено кафе си струва да влезе в портфолиото на DABOV.
Вярваме, че зад всяко изключително кафе стоят години знания, отдаденост и огромен труд на фермерите. Този труд трябва да бъде оценен и възнаграден справедливо. Затова, когато сме убедени в качеството и потенциала на дадена партида, цената не се коментира. За нас компромисът с качеството би бил компромис с доверието на хората, които избират DABOV.
Как кафето се превръща от обикновена напитка за събуждане в Ритуал за успех и вдъхновение? Какво кафе пиете Вие?
Преди кафето да се превърне в "ритуал за успех и вдъхновение", то преминава през много работа. Това, което хората виждат на повърхността, всъщност е резултат от години постоянство, натрупан опит, безброй дегустации, пътувания, срещи и решения.
През цялото това време кафето никога не е преставало да бъде нашата движеща и мотивираща сила. Винаги сме се стремили да откриваме най-добрите кафета и да ставаме все по-добри в това, което правим. С годините кафето се превърна в наша дълбока, почти неосъзната страст — страст, която не угасва, а се разпалва все повече с всяко ново откритие.
Ние вкъщи нямаме пакети с кафе и не отваряме пакети, и за да не хабим опаковки най-малкото. Кафето, което пием, винаги е с цел дегустиране на нови партиди - дали заради нов доставчик, дали заради нов профил на изпичане...
Трудно ли е да се живее и работи с един и същ партньор? Говорите ли за кафе у дома, или за домашните проблеми на работа?
Не знам дали е трудно, защото винаги сме работили и живели заедно. Другото не ми е познато. За мен това е естественият начин на живот. Разбира се, когато двама души едновременно изграждат семейство и бизнес, границата между личното и професионалното почти изчезва. Говорим за кафе у дома и понякога решаваме домашни въпроси на работа — двете просто са преплетени. Но като цяло нямаме битови разногласия, затова в бита почти нищо не се налага да решаваме. Там сме винаги единодушни. Що се касае бизнеса обаче - всеки има мнение и понякога коренно различно, така че имаме доста спорове по различни теми. Спорът продължава докато не приемем единодушно решение, което е в рамките на 1-2 дни, никога по-дълго.
Кой прави кафе сутрин?
Всичко при нас се прави от този, който има време - от отглеждане на децата, готвене, чистене, правене на кафе и т.н. Не сме си разделяли никога отговорностите, защото и двамата сме доста отговорни хора и никога не е стоял въпросът: Кой ще го направи. Винаги сме се питали: Кой има времето да го направи - спрямо програмата, срещите и ангажиментите ни.
Успехът има лична цена, която рядко се вижда отстрани. Какво загубихте и какво спечелихте като личност, жена и майка, заедно с успеха?
Не възприемам живота си като равносметка между загуби и придобивки. Не смятам, че съм загубила нещо, нито че успехът ми е донесъл нещо, което преди това ми е липсвало. Приемам обстоятелствата такива, каквито са, и поемам пълната отговорност за изборите си и за всичко, което произтича от тях. Ако аз съм се лишила от нещо или децата ми не са получили нещо в даден момент, това също е част от пътя, който сме извървели като семейство.
Самото понятие "успех" ми е трудно за разбиране, защото всеки го измерва според собствените си критерии. За един това е къща, за друг — автомобил, банкова сметка или почивка на Малдивите. За трети успехът е семейство, деца или професионално признание.
Аз нямам подобен критерий и никога не съм преследвала успеха като цел. Съобразявам се с реалността, в която се намирам, и се стремя да правя онова, което вярвам, че трябва да правя - да бъда полезна и да добавям стойност чрез работата, решенията и присъствието си. Дали това има цена и дали някой би го нарекъл успех - това не са въпроси, които си задавам. Вероятно никога няма и да си ги задам.
В едно интервю споделяте, че в началото целта ви е била проста: да предложите "нещо по-добро". Каква е тя днес?
Същата е, никога не се е променяла. От самото начало искахме да предложим по-добър продукт и днес продължаваме да следваме същата цел.
Имам един много ясен и личен принцип: ако не бих позволила на собствените си деца да консумират даден продукт в нашите магазини, ние просто не го предлагаме. За мен това е най-честният критерий за качество и отговорност — към нашето семейство, но и към всяко семейство, което избира DABOV.
Определяте себе си като "човекът зад таблиците, прогнозите, плановете и стратегиите". Коя беше за Вас най-трудната част от пътя към успеха?
Няма трудна част. Всичко е въпрос на учене и постоянство, желание да се справиш по-добре и да направиш нещата още по-добре. Всъщност всяка ситуация е въпрос на възприятие - дали е трудност, предизвикателство, казус или благословия. Аз приемам, че всяко нещо, което идва, е за да те научи, да ти покаже нещо ново и да те подобри. Трябва да се мине през него.
Моето вярване е, че човек трябва да дава 120% от себе си. Не искам след това да съжалявам, че даден проект не се е реализирал, защото не съм направила всичко по силите си. Затова винаги давам малко повече — това е моята своеобразна застраховка. Ако въпреки всички положени усилия нещо не се случи, искам да знам, че причината е била в обстоятелства, които не са зависели от мен, а не в липсата на старание, подготовка или постоянство.
Какви са вашите впечатления, има ли българинът нагласата да оцени наистина добро кафе, или то е по-скоро навик?
Вярвам, че всеки човек разпознава хубавото и иска да има достъп до качествени продукти. Ние просто предлагаме това в областта, която познаваме най-добре — кафето и чая.
Не бих казала обаче, че имаме амбицията да "разширяваме културата на специалното кафе". Ние сме тук за хората, които търсят по-добър и по-качествен продукт, които искат да откриват различни сортове, произходи и методи на обработка или просто желаят да пият по-вкусна чаша кафе.
Културата на специалното кафе се разширява естествено - от човек на човек и от уста на уста. Някой опитва наистина хубаво кафе, разказва на свой приятел и така все повече хора достигат до него. Това искрено ни радва. Не защото имаме амбицията да завладяваме пазари, а защото виждаме, че изпълняваме целта, с която започнахме - да предложим на любителите на кафето една чудесна чаша, всеки ден, ден след ден. Това ни носи много по-голямо удовлетворение от разширяването на който и да било пазарен дял.
Какво ви радва, какво ви натъжава и оптимист ли сте за бизнеса и културата на българина?
Радва ме най-вече това, че преди 18 години избрахме да се върнем в България и да изградим бизнеса си тук. Тогава почти всички наши приятели и роднини не одобряваха решението ни, защото вярваха, че в България не може да се прави бизнес. Днес, след 18 години, изпълнени с много ежедневен труд, мога уверено да кажа, че не сме направили грешен избор.
България е чудесна държава с прекрасни хора. Смятам, че ние, българите, притежаваме много качества, талант и потенциал. Затова съм оптимист както за бизнеса, така и за развитието на нашата култура и общество.
Това, което ме натъжава, е отношението на държавната администрация към бизнеса. Иска ми се институциите да бъдат по-гъвкави и да реагират по-бързо, особено когато става въпрос за инвестиции, производства и проекти, които създават работни места. В момента документи за узаконяване на склад, изграждане на предприятие или развитие на нова производствена дейност могат да се придвижват с години. Вместо подкрепа предприемачите често срещат административни забавяния, които им пречат да растат.
Вярвам, че производството трябва да бъде сред основните приоритети на държавата, защото то създава реална стойност, заетост и устойчиво развитие. Въпреки всичко оставам оптимист. Щом толкова много хора продължават да работят, да създават и да развиват бизнеса си тук, вярвам, че с времето и институциите ще започнат да отговарят по-добре на тази енергия.
Какво не знаем за кафето? Какво е най-специалното в него?
Най-специалното в кафето е отношението. То присъства във всяка стъпка от дългия му път — отношението към фермера и неговия труд, към самото зърно, към изпичането, опаковката, смилането и приготвянето на напитката. И накрая — отношението към човека, на когото поднасяме чашата, и усмивката, с която го посрещаме.
Можем да говорим за сортове, произходи, вкусови профили и методи на обработка, но без правилното отношение нищо от това няма истинска стойност. Кафето е специално, когато всеки по пътя му се отнесе с внимание и уважение към работата на човека преди него. Именно това отношение се усеща в крайния резултат — в една наистина добра чаша кафе.
