От края на 90-те не си спомням много, понеже още бях в детската градина. Помня обаче, че всяка вечер в 20 часа новините се гледаха. Така научих за „сините“, за СДС, за Царя и дори различавах двете Надежди. Постижение за 5-годишно.
От инфлация също не разбирах особено, но си спомням много добре момента, в който баща ми ми даде едни големи банкноти и ми каза, че мога да си играя с тях. Другите беше успял да обърне в долари, навреме (мисля).
В началото на века също така имаше един кратък момент, в който изглеждаше сякаш има надежда за българската музика. Създаваха се вълнуващи неща и се появяваха нови интересни групи – Мери бойс бенд, Кафффе и т.н. В този период аз заспивах и се събуждах с „БГ радио“.
В тази връзка, с наближаването на изборите (6-ти парламентарни за 3 години) все повече в главата ми отеква един рефрен „Не съм избягал“.
Песента продължава или по-скоро завършва по следния начин:
„Някой построи за тебе свят от сив бетон
и ти съчини мечти безцветни.
Трябва да оставиш смело някаква следа,
че ти си тук – че не си избягал…”.
Рядко съм чувала по-точно описание на нашата тогавашна реалност, изградена от сив бетон и безцветни мечти.
И на мен това да останеш тогава ми се струваше супер голямо и важно. Може би защото често исках да избягам. Кое дете не иска да избяга на място, където няма да му казват какво да прави? Кой възрастен не иска да избяга на място с по-малко отговорности?…
Много хора, които заминаха в началото на промените, започнаха да се връщат. Други заминаха на тяхно място, и някои се връщат сега.
Според статистиката към края на 2023 година, извън България живеят 2,8 милиона души, при население от 6,5 милиона в България, според преброяване от 2021. Това е близо една трета от населението.
През 2020 година страната ни оглави и класацията в Европа за най-висок отрицателен коефициент на естествен прираст – минус 9.5 на 1000 души. Отдавна си говорим как българите са изчезваща нация, но освен отрицателния естествен прираст (разликата между раждаемост и смъртност) – 48% от намаляването на населението на страната се дължи именно на нетната миграция. Терминал 2 стана нарицателно за емиграцията на българите. Но тенденцията за връщане към България през последните години също е висока.
И все пак това да останеш е все така трудно и важно сега, колкото ми се струваше и на 5-годишна възраст. Тогава дори не осъзнавах, че „Не съм избягал“ е политически насочена песен.
Мисля за личната ни отговорност както към нас самите, така и към обществото, в което живеем.
Всъщност да останеш е избор, и то свободен избор. Също така обаче безкрайно многозначен – да останеш в родината си, да останеш в едни взаимоотношения, да останеш верен на себе си.
Понякога най-трудно е именно да не избягаш от себе си. Този порив да предадеш мечтите си и вярванията си, за да стане животът ти може би малко по-лесен… И за да се впишеш в нечия чужда представа за това какъв трябва да бъде светът и хората в него.
Но първото ни задължение като хора е да бъдем себе си и да сътворим такъв свят, какво ни харесва, а не да оставим другите да го творят за нас.
Затова се замислете защо сте тук, защо сте останали и… гласувайте. По съвест.
Вижте още:
Какъв е смисълът да гласувам?
