Не знам защо, но всеки път като чуя или видя изписана думата „еманципация“, в съзнанието ми изниква идейно противоположна картинка на домакиня от 50-те – с перфектна прическа, ярко червило и завързана около тънкото кръстче престилка, ухилена като тиква, за да покаже, че нищо не я прави толкова щастлива, колкото прахосмукачката в ръцете ѝ.
70 години по-късно съвременната жена има не само прахосмукачка, но и всички възможни права и свободи, които от край време са били привилегия само на самопровъзгласилия се за по-силен пол. Но точно когато си помислихме, че борбата за постигане на дълго лелеяния от феминистките по света паритет между половете е приключила, на хоризонта се появява ново женско движение. А лидерката е, о, ужас!, точно тази раболепна, вечно усмихната властелинка на прахосмукачката и рулото „Стефани“ с хубавата коса и рокля на маргаритки.
Дами и господа, посрещнете с бурни аплодисменти (или със сурови яйца – по ваша преценка) кохортата на жените с пай в едната ръка и бебе в другата, които са изпълзели от прашните сандъци на 50-те години на миналия век, за да вдъхнат нов живот на концепцията за традиционната съпруга.
Новите степфордски съпруги
Попаднах на движението на традиционните съпруги, докато правех проучване в TikTok за текст по друга тема. Когато #tradwives излезе във фийда ми, ми стана любопитно какво се крие зад хаштага. И като наизскачаха ония ми ти видеа с женички, които се съсипват да снимат по цял ден как гладят ризи, пазаруват лук и пекат хлябове, направо ми се съсипа перцепцията за време и пространство и си помислих, че с машината на времето съм попаднала във филма от 75-а „Степфордските съпруги“.
Когато си ударих два шамара и се върнах отново във физическото си тяло, седящо пред лаптопа, осъзнах, че явно много нови и вълнуващи неща се случват на брачния фронт в глобален мащаб, за които не съм и подозирала. Ето ги например тези нови степфордски съпруги, които, колкото и странно да звучи, се определят като феминистки. Те твърдят, че като такива се възползват от правото си на избор, което в техния случай е да не работят, а вместо това да пекат мъфини от изгрев до залез, да пускат перални и да правят фелацио на съпрузите си в момента, в който услугата е изискана.
Понеже тяхното верую е: „За да имаш щастлив брак, винаги поставяй мъжа си на първо място“.
Сложила съм последното изречение в кавички, защото всъщност е цитат на смятаната за неофициална основоположничка на движението – британката със семпла външност и полиестерна жилетка Алена Кейт Петит. Откакто е станала известна с видеата си в TikTok, госпожа Петит не спира да дава интервюта, в които обяснява как е станала „tradwife“ и защо е важно и другите жени да последват примера ѝ вместо да се „хабят“, напъвайки се да правят кариера и да се изживяват като героини в „Сексът и градът“.
Бъдещето, което всъщност е завърщане в миналото
През 70-те години на миналия век все повече жени на Запад се подстригват късо, носят панталони (но не и сутиени!) и заявяват, че мечтата им не е да се омъжат на 20, да родят две и половина деца и да се научат да пекат перфектния кекс, а да бъдат журналисти, политици, космонавти. Вместо обаче да получат подкрепа на стремежа си да постигнат професионална реализация, тези жени са открито порицавани, задето избират кариерата пред семейството, а консервативните пазители на патрирхалните ценности виждат в тенденцията началото на обществен апокалипсис.
Апокалипсисът така и не настава, а напротив, палачинката се обърща в полза на работещите жени. Днес да заявиш, че се интересуваш единствено от това да бъдеш съпруга и майка, е равносилно на социално самоубийство. Затова и на движението на традиционните съпруги се гледа като на обратна реакция на установилите се вече обществени нагласи, на една контракултура, която иска да върне времето назад, когато, според тях, животът е бил далеч по-простичък, защото всеки си е знаел мястото и двата пола не са си мешали шапките.
Колкото и ироонично да звучи, движението има неочаквано много последователки в страната с най-изравнени обществени роли и функции на мъжете и жените в света – Норвегия. Там „традсъпругите“ са на мнение, че връщането към старите обществени порядки не е заробване, а напротив, освобождение, защото по този начин се борят с капитализма и феминизма в най-лошите им проявления. Доколко обаче си вярват, че са някакви Жана д’Арк в борбата за каквото там си мислят, че се борят, е друг въпрос…
Когато свободата води до несвобода
Въпреки че всички ние, гръмогласните феминистки, веднага бихме скочили да обявим феновете на #tradwives в престъпно задръстенячество, все пак трябва да признаем, че, нали, аджеба, за това са се борили поколения жени – да имаме избор. Щом техният избор е да си стоят вкъщи и да домакинстват, тяхна воля.
Обаче! Не може и да подминаваме без критичен коментар явлението – още повече, когато животът на жената, приела за своя професия домакинската, се превъзнася до небесата в социалните медии. Защото си струва да се запитаме: Ами ако изборът, който правим, в крайна сметка ни оставя без избор?
Въпреки че изглеждат много наперени във видеата, а пилетата и кексовете, които вадят от фурните, изглеждат направо оглушително апетитни, жените домакини рискуват в един момент да се окажат изолирани в ъгъла след като са получили един грандиозен отрезвителен шамар. Навлизайки масово в пазара на труда през последните пет десетилетия, жените успяха да си извоюват най-вече икономическа независимост. Така че дори да се разведат или никога да не се омъжат, те пак са си добре.
И домакините са си добре. Но само докато мъжът е наличен. В случай на развод обаче те се оказват пред неудобен избор: или да виснат на врата на роднините и държавата, или да се опитат да се върнат на пазара на труда. Да си намерят свястна работа обаче е сложно, понеже CV-то им прекъсва малко след абитуриентската. Или в най-добрия случай след изкараните двумесечни курсове по керамика и йога. Истината е, че дори в квартален ресторант не биха ги взели, само ако разчитат на стоте TikTok видеа с пилета и кексове. Разбира се, винаги има вариант да са се омъжили за някой богат льольо без предбрачен договор, на когото при развод да одерат пет кожи, но това е сценарий за друг вид статия.
Мисълта ми е, че жените, които решават да живеят под хаштага на традиционните съпруги може и да печелят последователи в социалните медии, но, без да осъзнават, губят свободата си.
Без съмнение движението на традсъпругите е в разрез с идеала за равенство на половете и, харесва ли ни или не, трябва да се примирим, че има И ТАКИВА хора. Реално погледнато, развитието на тази контракултура може да доведе до подобрение в някои отношения – особено в семействата с малки деца. Но решението да облекчим живота на съвременната жена в никой случай не бива да е да я върнем обратно в кухненския бокс.
И пак се сещам за картинката с домакинята от 50-те. Само че този път тя е върху тухлена фасада някъде в графство Кент, на която Банкси я е нарисувал с неизменната фалшива усмивка, насинено око, липсващ зъб и жълти гумени ръкавици… с току току що е напъхала трупа на съпруга си във фризера.
Вижте още:
Самоволното ползване на християнството за хомофобия е абсурдно некоректно
