Всички ние със сигурност искаме да дадем най-доброто на децата си. Затова форумите (а напоследък и моловете) гъмжат от майки, които гордо тръбят, че ще ги кърмят до абитуриентския им бал или докато не се отбият сами, което и от двете да настъпи първо.
Защото информационната кампания (а може би трябва да я нарека по-скоро информационна бомбардировка) за ползите от кърменето постигна своето и за всеки потребител на интернет на света към днешна дата са абсолютно ясни 2 неща:
1. Този сайт използва бисквитки; и
2. КЪРМЕНЕТО Е НАЙ-ДОБРОТО ЗА ДЕТЕТО. ОК?! Има ли някой неразбрал?! Значи, повтаряйте след мен: Като кърмя, давам най-доброто на детето. Като кърмя, давам най-доброто на детето…
Стигнахте ли до 1000? Добре.
Сега да попитам – а какво, ако не кърмиш? Логично, разбира се. Тогава значи не даваш най-доброто на детето. Нека да продължим с това логично упражнение – тези, които дават най-доброто на детето, са най-добрите майки. Ами онези, които не му дават най-доброто? Сигурна съм, че проследихте накъде бия. Затова форумите (вероятно и моловете също така) гъмжат и от жени, които малко винoвно тръбят, че могат пък да са добри майки и без да кърмят.
Пиша този текст не защото имам нужда да бъда страна в този пореден дебат от серията „Пришълеца vs Хищника“ (помните, имало е такива много пъти: пушачи vs непушачи при забраната за пушене на обществени места, младите и красивите vs дъртите и грозните по време на големите протести в София и т.н.). Пиша го защото, както и другите от серията, и този дебат е не само безумен, но и вреден по своята същност. Нека кажем истината в едно изречение:
Кърмата, мили хора, е храна.
Храна, бе, храна. Като пържола, ама за малки човеци, които още си нямат зъби и читаво храносмилане. И ако кърмата е еквивалентът на сочна телешка пържола от изключително щастливо теле, пълно с витамини, отгледано от самите вас на двора и хранено само с био овес, то адаптираното мляко е… ами просто много скъпа пържола. Може би свинска. В най-добрия случай вратна. От прасе, което някой е отгледал при иначе строги стандарти.
Има хора, на които отглеждането на теле им идва отръки, не ги напряга и като цяло им е много по-евтино от купуването на свинско. Палци горе за тези хора, тях няма да ги срещнете да пишат по форумите колко ги е жал за дечицата, дето ги блъскат със свинско и поради туй няма да установят истинска връзка с майка си. Няма да ги видите да отправят никакви упреци към нещастните купувачи на свинско.
Има и хора, които нападат като пирани тези, дето са решили да поднасят телешко на детето до абитуриенския бал. Така де, но телето си е тяхно, те са си го отгледали и те избират какво да правят с него. Детето също си е тяхно. Ще цитирам любимия ми пост в един форум за кърмачки: „Еми, то детето идва и си казва: мамо, искам цица. Какво да направя, да го върна ли?!“ Тъй де, за мен възможността за диалог по темата може и да е пълен оксиморон, но тази жена е пълнолетна и това и дава право на собствени решения спрямо детето й. Точка.
Истинският комитет на Светата инквициция обаче са онези фанатични персони, които явно гледат на отглеждането на телето като на своего рода подвиг в мирно време, затова изпитват нужда постоянно да изтъкват героизма си. Да, бе, герои сте, съгласни сме. Да се кърми не е лесна работа. Тук не съм иронична. Наистина не е лесно непрестанно да си следиш диетата, да ходиш гол, за да ти се проветряват зърната, и да ставаш през два часа всяка нощ, защото детето е гладно. Но ако наистина си твърдо убеден, че това е важно, дали ще го изтъкваш непрекъснато, че даже и ще обвиняваш други, че са избрали да не го правят?
Аз например чета на детето си всеки ден, защото за мен това е важно, но не считам за необходимо да превъртя интернета с крясъци колко безотговорно е да не му четеш. Въпросът ми е такъв – ако правиш нещо за детето си, ако го правиш, защото наистина вярваш, че е най-доброто, защо ще парадираш с него? Кой очакваш да ти се поклони и кой – да признае подвига ти? Обществото? А ако днес имаш нужда да го изтъкваш пред обществото, няма ли утре да имаш нужда да го изтъкнеш и пред детето си и колко време остава до момента, в който то бъде подведено под отговорност за подвига, който си извършил, и всички сутиени и сън, от които си се лишил, за да му дадеш най-доброто? А, и другия път като сочиш с пръст и викаш „разпни го“, да знаеш, че имам една приятелка, която си държа детето гладно през цялата първа седмица след раждането, защото кърмата й не идваше, а тя се ужасяваше от това, че може да стане „лоша майка“. Всъщност имам доста такива приятелки.
Но нека да се върнем на единствения тук безспорен факт. Кърмата е храна. И никога досега историята не е виждала толкова крякане на тема „с какво храня детето си“. Даже нас като малки ни учеха, че за такива работи не се говори, защото всяко семейство може да си позволи различни неща.
Ето затова казвам, че дебатът е безумен. Защото колкото и да се убеждаваме, че всичко е храна, всъщност човечеството отдавна върши доста повече, освен да яде. Добре де, поне част от него. Ще ни се доброто хранене да е гаранция, че всичко винаги ще ни е наред, но то е само един аспект от сложните ни същества. Ако искате детето ви да е здраво, възпитайте го в любов към спорта и балансирано хранене. Ако искате да е умно, поинтересувайте се от техниките за развитие на творческия и интелектуалния му потенциал. Ако искате да изградите истинска връзка с него, бъдете там всеки ден, показвайте му, че го обичате, и уважавайте неговата личност. Кърмата не може да направи това вместо вас. Нито пък актът на кърмене, колкото и свещен да е той.
И за финал, защо нарекох дебата вреден – защото докато ние, некърмещите vs кърмещите, кърмещите 6 месеца vs кърмещите 6 години, тези vs онези, взаимно се обвиняваме в еретизъм, изтезаваме се с чувство за вина и се горим по електронни клади, децата ни се учат от нас. Дали ще се научат да приемат другия?
