Живеем в култура на оптимизма. Постоянно биваме убеждавани колко важна е положителната нагласа, вътрешната визуализация на успех и пр. Свикнали сме да приемаме американците за шампиони на оптимизма. Оказва се, обаче, че 3/4 от американското население има песимистични очаквания относно бъдещето на страната (при сегашната администрация това далеч не е странно впрочем). Още по-изненадващо е, че песимизмът не е толкова лош и че в редица случаи песимистите се справят по-добре, от оптимистите.
При влюбените двойки например – онези, които подхождат към брака с прекалено високи и оптимистични очаквания, по-често изживяват кризи и охладняване на чувствата.
Също неприятно е, че онези досадници учените, установяват връзка между оптимизма и по-ниските доходи. Изследване на британските домакинства, провеждано 20 години, твърди, че оптимистично настроените, работещи частна практика, печелят с 25% по-малко от песимистичните си колеги.
Също така, ако подценявате риска от сърдечно-съдови болести, е по-вероятно да пропуснете ранните симптоми.
Откъде черпи успеха си негативизмът?
Възможно е да се дължи на факта, че ако гледате през розови очила, започвате да се чувствате самоуверени. Например, ако сте оптимист, притежател на недвижим имот, е по-малко вероятно да го застраховате или да правите редовна оценка на риска. В тази ситуация оптимизмът ви може да ви направи уязвими.
Оптимизмът също така, може да доведе до разочарование. В едно проучване студенти по психология били изследвани след като предали писмени работи и когато ги получили с оценка. Онези, които имали високи очаквания, с които резултатът не съвпадал, започнали да се тревожат, някои сериозно се потиснали. Обратно, онези с ниските очаквания, се почувствали далеч по-добре.
Малко негативност се отразява добре и на социалните контакти. Щастливите хора са по-необщителни от тъжните, например. Тъгата също така ви прави по-малко податливи на негативно стереотипизиране на околните. Също така, ако сте потиснати, е по-вероятно да сте по-честни и открити.
И така – какво можем да извлечем от това, че виждаме чашата наполовина празна?
През 80-те години учени от Университета на Мичиган описват една стратегия, наречена „защитен песимизъм“, при която хората използват мрачните си очаквания по полезен начин. Студентите, които имат лоши очаквания и предвиждат най-лошия сценарий, тъй наречените „защитни песимисти“ доста спокойно се впускат в различни задачи и се представят доста добре в редица случаи: от хвърляне на стрелички по мишена, през решаване на математически уравнения, та до справяне с реални житейски цели.
Дефанзивният песимизъм изобщо не е нещо ново, разбира се. Преди 2300 години Стоиците са се осланяли на „мислено очакване на злото“ – т.е. преднамерена визуализация на най-лошия сценарий. Нали знаете старата максима: Надявай се на най-доброто, приготви се за най-лошото. Може би е време да се съсредоточим върху второто изречение.
