Нашумялата през последните месеци в САЩ книга „Брак 80 на 80“ на съпрузите Нейт и Кейли Клемп предлага нов модел за балансиране на семейните отношения, кариерата и отглеждането на деца. Теорията на двамата експерти по лидерство е, че всеки един от двойката трябва да допринася не 50, а 80% за връзката и семейните отношения, за да може те да се развиват отлично. В книгата се прави точен разбор на проблемите в съвременните връзки и семейства. Самата Кейли е сред известните лектори на TEDx (лекцията „Престани да се опитваш да се променяш“).
В статия за сайта ScaryMommy, завършилата Стандфорд социоложка разказва за проблемите в собствения си брак при неравното разпределение на задачите. Нейният текст е пример за много жени, които страдат от усещането, че „вършат всичко у дома“ и съпругът им „с нищо не допринася“:
***
Когато разговарям с приятели, често чувам общо оплакване сред повечето майки: „Защо аз върша всичко?“, „Защо мъжът ми не е по-ангажиран у дома?“, „Защо съпругът ми не поема своята част от домакинството?“.
През първото десетилетие на брака ни, из ума ми се въртяха същите мисли.
Моят съпруг беше любовта на живота ми, моята сродна душа. Но той не беше равностоен партньор. Вместо това имах усещането, че аз правя всичко: въртях финансите, управлявах дома и извършвах всички онези не особено видими задачи в емоционалните отношения.
Това състояние на нещата ме изпълваше с негодувание. Бях започнала да се чувствам като семейния надзирател. Всеки ден давах инструкции на съпруга ми: „Моля те, изпразни съдомиялната“, „Трябва да се обадиш на застрахователната компания“, „Кога ще оправиш коша с чисто пране, който стои в гардероба от седмица?“
В главата ми динамиката на тези отношения изглеждаше ясна. Аз правех всичко, а той нищо не правеше. И това беше негова вина.
Тогава, един ден, си зададох сама на себе си два въпроса, които ме измъчваха: „Как аз самата участвам в създаването на тази динамика в отношенията?“, „И как така съм се обвързала с мъж, който не допринася с нищо за бита у дома?“
Тези въпроси се оказаха покана да погледна на нашия живот от нова перспектива: да се освободя от своята версия, че съм жертвата в тези отношения, а съпругът ми е явният злодей. Най-важното – това ми помогна да проумея, че има нещо в мен, което пречи на мъжа ми да се ангажиран напълно с бита ни: моето желание за контрол.
Нека обясня. Например финансите ни.
От самото начало на брака ни, аз поех отговорността да изплащам кредитната карта, да събирам банковите извлечения, да разпределям общите пари и да следя дали данъчните декларации са подадени навреме.
След като прекарвах часове наред над семейния бюджет, докато мъжът ми ходеше по планини или гледаше футбол с приятелите си, често се чувствах ядосана или раздразнена. Имах чувството, че аз съм заета с абсолютно всичко и че не е справедливо.
Но ако трябваше да бъда напълно честна, също така нямах желание и да отстъпя контрола над семейното счетоводство.
Дълбоко в себе си всъщност ми харесваше да следя как е изхарчена всяка стотинка. Също така не бях сигурна дали моят съпруг ще се отнася със същата организираност и внимание към детайлите на общите ни финанси. Накратко, исках помощ, но не бях готова да преотстъпя контрола.
Резултатът? Не е изненадващо, че всичко си оставаше същото. Аз правех сметките. Аз се дразнех на съпруга си. Той продължаваше да не се ангажира с това.
Това продължи, докато един ден събрах смелост да пусна контрола над общия ни бюджет.
Седнах с мъжа ми и го помолих за помощ. Направих го с любов, вместо с гняв. При този нов подход, той успя да ме чуе. И се оказа, че моето мнение за него е било напълно погрешно. Че не е вярно, че не е искал да ми помогне. Просто не е знаел как.
Когато поговорихме, аз му обясних всичко, което трябваше да се знае за семейния бюджет. В началото той объркваше някои неща. Не се случи перфектно. И аз се притесних, че греша и той няма да се справи.
Но след това се случи нещо забележително. Той не само, че се оказа добър в новата си роля, но и започна да й се наслаждава. Мъжът ми дори започна да измисля нови и по-сложни начини да проследява харчовете и инвестициите ни.
Бях уплашена, че толкова лесно съм дала контрола. Беше ми трудно. Но най-накрая моят съпруг беше ангажиран – нещо, което не се беше случвало преди.
Тази промяна се случи преди седем години. Оттогава не съм платила нито една сметка по кредитната карта. Сега той управлява семейните финанси и този модел се разшири до степен, че започна да се ангажира и в други общи сфери от нашия живот. Сега имам равностоен партньор. Ние сме отбор.
Поглеждайки назад, големият извод е: моето желание за контрол ми пречеше да имам истински партньор до себе си. За да променя нещата, трябваше да се нуждая отчаяно от помощ, така че да проумея, че трябва да пусна властта.
А вие? Когато се оплаквате, че вашият партньор не допринася достатъчно вкъщи, се вгледайте в себе си. Кои задачи, отговорности или роли се боите да пуснете? В кои сфери държите здраво контрола?
Вижте още:
Ако жена ви най-после започне да мисли за себе си – покрепете я
