На 20.06.2022 г. Министерство на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Ако бъде приет, България има шанс да постигне реален напредък в борбата с домашното насилие – да работи по превенция на насилието и да осигури по-добра защита на пострадалите. Ако не, това ще е поредната пропусната възможност на поредното правителство в България да защити по-добре граждан(к)ите си. А каква по-приоритетна тема за всички управляващи от човешкия живот?
Домашното насилие и насилието над жени засягат всяка трета жена в света, по данни на СЗО и Европейската агенция за правата на човека (FRA). Сходна е картината и за България, като според информация от медийни публикации само през 2021 г. поне 22 жени са убити от близки до тях мъже. Важно е да напомним, че статистиката за броя убийства през годините се базира изцяло на медийни публикации, а броят на жертвите вероятно е много по-голям. Конкретика липсва, защото официална статистика от страна на държавните институции не се води. Същевременно, изследвания показват, че насилието, основано на пола (срещу жени) и насилието в интимна връзка, насочено към жени, струват на България съответно над 4,5 и 2,3 милиарда евро годишно.
Български фонд за жените вече над 18 години работи за систематична и по-ефективна борба с този сериозен и комплексен проблем, който засяга цялото ни общество и чието адресиране се нуждае на първо място от политическа воля. Ето защо сме обнадеждени, че настоящият ЗИД на ЗЗДН предоставя възможност да се отстранят някои от пропуските, съществуващи в действащата нормативна уредба. Предложените промени съответстват, макар и непълно, на редица условия и препоръки към България, отправени от различни европейски и международни институции и организации, имащи отношение по темата.
Какво ще се промени към по-добро?
1. Ще се създаде Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие
Създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие ще отговори на нуждата от осигуряване на координация между органите, отговорни за борбата с домашното насилие, като в същото време изработва и осъществява държавните политики за превенция и защита от домашно насилие. Наличието на единен, специализиран и постоянно действащ орган ще спомогне за изграждането на единна политика и ефективното й прилагане от всички заинтересовани страни с цел превенция и борба с домашното насилие в България.
Разработването и прилагането на Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие са сред предвидените отговорности на Националния съвет. Това е дългоочаквана промяна, която ще доведе до навременни и засилени грижа и защита за пострадалите, както и до ясни отговорности, правомощия, правила за действие по случаи и координация между компетентните органи.
2.Удължаване на срока за подаване на молба за незабавна защита
Удължаването на срока за подаване на молба от един на три месеца е в най-добрия интерес именно на жените, които съставляват мнозинството от пострадалите от домашно насилие. По-дългият срок ще е гаранция, че дори при най-тежките случаи, пострадалите ще имат възможност да се обърнат за защита към съда.
3. Централен регистър на случаите на домашно насилие
Създаването и поддръжката на Централен регистър, съдържащ цялата информация за случаите на домашно насилие, ще отговори на редица предизвикателства. Липсата на единна национална статистика прави невъзможно формирането на точна преценка за размерите и обхвата на феномена домашно насилие и насилието, основано на пола в страната. Тя възпрепятства разработването, приемането и измерването на ефекта и адекватността на мерките, целящи да отговарят на нуждите на пострадалите, техните семейства и да подкрепят българското общество в справянето с проблема.
4. Удължаване на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие
В проекта за изменение на ЗЗДН е предложено удължаване на срока на Националната програма за превенция и защита от домашното насилие от една на три години. Смятаме, че досегашният едногодишен период е крайно недостатъчен и мерките, предвидени и финансирани от Програмата, няма как да отговорят на нуждите на пострадалите, на професионалистите, които работят с тях и на компетентните институции. Предложенията за удължаване на срока на Програмата, правното регламентиране, както и осигуряването на достатъчно средства за разработване и прилагане на специализирани програми и услуги в подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие, ще осигурят възможност за по-широк обхват и по-ясно идентифициране на наличните мерки за подкрепа и превенция.
Какво още може да се подобри, за да се осигури по-добра защита за всички български граждан(к)и?
1. Ясно дефиниране на видовете насилие
Смятаме, че ясните дефиниции на видовете насилие (психическо, физическо, икономическо и т.н.) спомагат за подобряване на работата на отговорните институции, тъй като дават ясни насоки и общо и еднакво разбиране кое може и кое не може да се счита за насилие. По този начин се предотвратява различното тълкуване и не се дава възможност за индивидуални интерпретации на случаите, основани на личен опит и нагласи към домашното насилие. Включването на тези понятия и легалното им дефиниране ще позволи да се обхванат по-широки граници на феномена домашно насилие, осигурявайки по-ефективна защита на повече пострадали.
2. Замяна на „фактическо съпружеско съжителство” с „интимна връзка“
Настоящата формулировката “във фактическо съпружество” изключва лицата, които са в интимна връзка, но не споделят общо домакинство или бюджет, като по този начин възпрепятства една от най-рисковите групи от това да потърси защита. Вярваме, че замяната на думите “във фактическо съпружество” с “интимна връзка” ще гарантира разширяване кръга на лицата, които могат да потърсят и получат по-ефективни защита и закрила в рамките на закона.
От БФЖ считаме, че предложенията за изменения в ЗЗДН ще окажат положителен ефект, ще допринесат за подобряване на вече съществуващата система за защита от домашно насилие и ще отговорят на някои от препоръките, отправени към България, доближавайки ни до международните стандарти, към които се стремим. Необходимо е обаче да се адресират и гореизложените пропуски в предложения законопроект, които са в ясен ущърб на пострадалите лица.
Министърът на правосъдието Надежда Йорданова многократно и публично пое ангажимент за борба с домашното насилие. Сега решението е в ръцете на народните представители. От БФЖ изявяваме надежда, че при обсъждането ще бъдат взети предвид становищата, подадени от организациите и специалистите, работещи на първа линия срещу домашното насилие и насилието, основано на пола, които най-добре познават контекста, предизвикателствата и нуждите на пострадалите.
*Оригиналният текст е публикуван на сайта на Българския фонд за жените (БФЖ).
Вижте още:
Недостигът на места в детски заведения излага майките на риск
