Всеки, който има профил в социалните мрежи, се натъква на постове от майчински групи. Всеки. Подозирам, че дори и Скалата (онзи от кеча) попада на съвети как се третират разранени зърна след кърмене и как се прави “кръшенка на бепка“.
Просто така работят социалните мрежи и техните платени постове. Лошото настъпва, ако решиш да се зачетеш или директно да се обадиш под някой такъв памфлет, а недай си Боже, да не си съгласна с написаното. Адът се отваря и оттам изскачат зли орки, които те налагат виртуално където сварят.
Първо биваш разобличена, че нямаш деца, което автоматично те лишава от право на мнение. Явно имането на деца те дарява с разум. Ако ще и с три специализации да си по медицина – ако не си майка, значи си лукова глава, точка. Баба ти все медицина е следвала, а пък ей на – отгледала е хора с чесън, мед, оцет и луканка.
Аз обаче съм научена, че акъл и месечен цикъл не се ли появят до 18 – не ги чакай. Така че карам напред.
След заяждане на тема кой колко деца има (ясно е, че да нямаш деца НЕ е опция), се почва на тема бременност, раждане и отглеждане на деца. От всяка дума струи неподправеното послание, че да имаш деца е огромна мъка, която едни майки-героини търпят в името на… всъщност, не става ясно за какво и в чие име е тази вселенска мъка.
Откровените мами споделят как са напълнели с осемстотин килограма по време на бременността, стриите им са от клепачите до ноктите на краката, имат една и на петата, лявата им гърда е стигнала до пъпа, а дясната се е качила до ухото. Носенето на бебето е продължило 1939 месеца. В последните 39 жлъчката им е влязла в носа. Така и не се е върнала обратно. Килограмите са необратими, даже всъщност е ок да качиш още около 300, нали си “мама“.
Следват ужасите на раждането. Болки, кървища, плазми, слуз, железа,чукове, сърпове, шевове, картинни описания, от които и Стивън Кинг би се засрамил и би се свил скромно в ъгъла.
След това се почват кавгите какво правим с наболели въпроси като пилето (пениса на новороденото, ако е момче), дупчим ли ушите (ако е момиче, но знае ли човек), колко струва торта за рожден ден (много), къде е правена само с био-еко-вода и сълзи от млади сърнички.
Бликат неподправени селски спорове по всички направления. Позволени са нападки и коя на кого е съпруга, ако профилът й е публичен. Тук-там се допускат и намеци в аграрен стил коя колко кози е издоила, преди да дойде в града. Всячески не искам да съм човекът, който се заяжда, че няма дума “pi6le” в българския език.
Ясно ви е и че никой не разчита на мнението на педиатър или поне на някой, завършил медицина. И висше не е нужно. Което още повече плаши неродилата жена, която неизбежно решава, че след раждането има реална опасност да откачи и да реши, че маг Алена и водещата Гала са най-добрият източник на информация. Което, откъдето и да го погледнеш, си е кофти опция. Само като си представя как бера листа покрай строежа на метрото и после си храня детето с тях, и ми става лошо.
На тема училище вече става нетърпимо да четеш и да си представяш. Не искаме два вида учебници – дискриминация е, едните дечица ще се чувстват лошо. Добре, няма да има два вида учебници. Сега пък се появи искане за черно-бели учебници – скъпи били другите. И си представям как, ако имам дете, ще го пратя в крайна сметка с три вида учебници – цветни, черно-бели и сепия филтър.
Въобще, всяко посещение в тези групи е категорично убеждение, че не трябва и не бива да раждаш деца. Поне не и докато в група “Мамите на България“ не станат малко по-нормални…
