Политиката, климатичните промени, неосъзнатия расизъм и сексизъм на по-възрастните ти роднини… Предстоящият ти развод или фактът, че никога дори не си се бракосъчетал, та дори и до развод да стигнеш… Килограмите ти, цената на подаръците ти, стилът ти на обличане, новата ти татуировка, новата ти работа, хранителните ти предпочитания… Възпитанието на децата ти, възпитанието ти като дете, количеството алкохол, което поглъщаш, на какъв се правиш, че не пиеш на празника… Студено ли ти е, харесал ли си подаръка си достатъчно, слага ли се карамфил на греяното вино… Кой трябваше да спечели Световното и трябваше ли то да се проведе в Катар… Има ли смисъл да се протестира, има ли смисъл да се чете, има ли смисъл да се опитваш да научиш някого да не вярва на фалшиви новини…. Ще си вдигнат ли очите вашите от телефона… Ще си седнеш ли някога на задника, или ще продължаваш да си сменяш работата на няколко месеца… Има ли шанс да ограничиш алкохола, цигарите, стреса, безсънието, преяждането, когато си заобиколен от хората, с които се обичате най-много и същевременно си причинявате тези неща взаимно едни на други…
Предполага се, че е най-прекрасното време от годината. И всички предполагате така. И искате да е така. И сте се постарали да е така. Обачее…
Има сериозна разлика между страстен, здравословен дебат на семейната маса и разгорещени спорове, които ескалират и завършват със сълзи, викове и (в най-добрия случай) неудобство за всички. Дори най-близките семейства са имали една странна Коледа (или Великден, юбилей, годишнина…), след която нищо във фамилната динамика вече не е било същото.
Ако очакването за голямо семейно събиране, изпълнено с спорове, причинява част от празничния ви стрес, голяма част от това безпокойство и разочарование може да дойде от чувството, че ви липсва контрол над ситуацията – като отидеш у вашите, може да си Нобелов лауреат, но те знаят добре как да те накарат да се почувстваш като сополан със забележка в бележника и необходимост от кърпа против пот зад врата.
Не можем магически да принудим всички да се държат по най-добрия начин и не можем да напишем празничен сценарий, който всички да следват. Понякога дори и себе си не можем да накараме да се държим по начина, който намираме за идеален.
Но ето едно нещо, което можете да направите, за да седнете на шофьорското място и да насочите разговора в приятна посока: Бъдете добър разказвач.
Това предлага д-р Пол Дж. Зак, професор по икономика, психология и мениджмънт. Добрата история не е само забавно разсейване от горещи теми, но и начин да промените настроението на масата на неврохимично ниво. Изслушването на увлекателна история насърчава чувствата на съпричастност и любопитство у слушателя. Когато се потопи в добра история, мозъкът на слушателя го пренася в живота на другия човек. Изследванията на Зак показват, че разказването на истории повишава съпричастността към другите чрез освобождаването на неврохимикалите допамин и окситоцин. Това са същите неврохимикали, които се освобождават, когато взаимодействаме с любимите хора – накратко, слушането на завладяваща история е акт на любов, който укрепва привързаността към другите. И нещо повече – една история често е по-завладяваща и за своите слушатели, когато груповата динамика за разказването ѝ се осъществява именно сред приятели или семейство около масата за вечеря.
Може би се съмнявате дали сте добър разказвач?
Да бъдеш добър разказвач е естествен талант за някои, но това е и умение, което се научава с практика, ако не ти идва отвътре по принцип. Някои от тактиките на най-добрите разказвачи могат да помогнат на всички на масата да си създадат по-добро комуникационно пространство.
Вниманието е ограничен ресурс, така че преди детайлите и подробностите, разказвачът трябва да грабне фокуса с някой наистина вълнуващ и запомнящ се елемент от историята – мистерия, шега, емоционален момент. Струва си да се разкаже лична история или нещо съпреживяно: много по-увлекателно е, отколкото да се пресъздава нещо видяно по телевизията, на кино, или дочуто от познати.
Развийте героите и обстановката, като използвате реални детайли, описания и емоции. Споделете емоциите на героите в историята, особено когато те водят до кулминацията на историята. Как се разрешава ситуацията? До какви емоции води това у участващите в нея? Поддържайте личния мащаб на ситуацията, не се свенете да споделите собственото си усещане във връзка с нея.
Ако наистина не се чувствате комфортно с взимането на думата и разказването, пак има какво да направите.
Вие самият не сте голям разказвач? Винаги можете да подготвите някои въпроси или приятни теми на разговор, които да използвате на празничната трапеза или когато се срещате със семейството. Намерете най-добрия разказвач в семейството (ако познавате достатъчно близките си, със сигурност знаете кой е) и ги подтикнете към добър разказ с интригуващ въпрос.
Опитайте се да си отговорите честно и от сърце – какво наистина знаете и искате да знаете за хората, с които сте се събрали? Перфектни идеи за безконфликтен и приятен разговор за истории от училище и университета; случки с личности, които са повлияли положително на развитието ви; авантюри и приключения, пътешествия, най-странни опитани храни, хобита, творчески начинания. Ако обаче разогваряте с по-възрастен роднина, който е възможно да има проблеми с паметта, не го тормозете излишно много с подкани да дава още информация и се постарайте да сте деликатни, за да не го засрамите.
И бъдете добър слушател, ако очаквате около масата да има хубави истории. Слушайте с очите си, задавайте допълнителни въпроси, оставете телефона настрана. Най-добрият начин да извлечете страхотни истории от другите е да покажете истински интерес и любопитство. Често ние не си позволяваме да се потопим в чужда история, защото сме твърде заети да чакаме своя ред да кажем нещо.
И ако все пак някой дръпне дявола за опашката и семейният скандал назрее?
Разбира се, колкото и спокойни да са хората, нашият живот и новините са пълни с разногласия и не е необичайно разговорът да стане разгорещен. Особено ако ни пука за участниците, но същевременно имаме тотално различни визии за живота с тях.
Ако това се случи, единствената разумна ваша реакция, с която можете да запазите контрол над ситуацията, е запазването на спокойствие. Слушайте, преди да реагирате. Акт на любов към другите, на които държите, е просто да слушате какво имат да кажат, наистина да слушате и да задавате уважителни въпроси. Като слушате, бихте могли да научите нещо или просто да подарите вниманието си на хората, които ви интересуват.
Не забравяйте, че всеки има право на своята гледна точка, стига тя да е базирана на реални факти, и не е нужно да споделяте същата или да коригирате тяхната. Повечето разговори са за мнения, а не за факти (въпреки че често излагаме мнения като факти), така че ги приемете като такива. Мнението на всеки е валидно, макар че това е много трудно да за приемане. Добре е да опитаме да разберем откъде идва това мнение, ако изобщо искаме в някакъв момент да се опитаме да го опровергаем.
В един момент просто е време за отбой. Ако разговорът наистина стане разгорещен, просто любезно предложете нова тема. Нека участващите страни знаят, че ги чувате и че техните гледни точки са валидни, но може би е най-добре да се върнете към този разговор по друго време. След това направете преход към по-лека тема, за да възстановите психологическата безопасност, преди да се потопите в каквито и да е разговори, които биха изисквали уязвимост или биха могли да отворят вратата към по-провокиращи разногласия дебати.
И успех, колкото и да се постараете, силно възможно е да не се получи!
Вижте още:
