Наскоро, на по коктейл, мой приятел, който скоро стана баща, ми споделя, че, независимо колко успешен, щастлив и градивен изглежда отстрани (а той изглежда, оооо, колко точно изглежда!), всъщност и досега не знае каква е мисията му в живота, защо е тук. Без да се замисля, му отговарям, че аз знам своята. Никога дотогава не бях мислила по този въпрос. Когато стана дума обаче, просто знаех. Моята мисия е да помагам на хората да вярват в себе си, като вярвам безрезервно в тях. Не ме интересува как ще се случи това – дали ще създам неправителствена организация, която да помага на хора с тревожни разстройства, дали ще го правя с текстовете си, или ще се опитвам да вдъхвам увереност на децата си и на приятелите си по начина, от който се нуждаят. Няма значение и колко точно ще са тези хора. Важното е да го правя със всяко свое действие.
Ако някой ме беше попитал преди години, щях да дам друг отговор – щях да мисля, че моята мисия е да стана прокурор, да издам книга, да построя къща, да се събера с конкретен човек, да накарам семейството си да се гордее с мен, да изкарвам висока заплата. Все конкретни цели, материални, измерваеми. Много време ми отне да променя философията си и много опит. Научих по нещо от шефове, от приятели, от любовници, от хора, които дори не съм харесвала, нито те – мен, от приятеля си, който не знае каква е неговата мисия, но пък ме е накарал да вярвам в него дотолкова, че да видя в това своята. Формулирам целия си опит в няколко съвета, които някога не бяха модерни за даване. Те помагат за по-глобалния поглед към живота и за бягането от обвързваща конкретика. Достигнах до тях сама и на тях базирам възпитанието на своите деца.
1. Психичното ти здраве стои над всичко. То е по-важно от кариерата, парите, мнението на другите хора, събитието, на което си обещал да присъстваш, настроението на партньора ти и желанията на семейството ти, взети заедно. Ако грижата за психичното ти здраве означава да разочароваш някого, разочаровай го.
2. Не се привързвай към конкретен човек, конкретна работа, конкретно място, конкретна компания, организация, позиция или проект. Привържи се към мисия, към идеята за бъдещето си, към своите ценности. Това е начинът да следваш сърцето си, а не да зациклиш на място, което вече не е правилното за теб.
3. 99% от проблемите и опасностиите се случват в главата ни, а само 1% – в реалността. В повечето ситуации „проблемът“ не е съществуващ проблем, а негативните сценарии в ума ни. Можем да се освободим от повечето си грижи и да запазим съзнанието си чисто за моментите, когато наистина ще ни е нужно, за да се справим в лоша ситуация.
4. Ако искаш да подхранваш един проблем, продължавай да мислиш за него. Ако искаш да го умориш от глад, предприеми активни действия. Дори да не го разрешиш, както искаш, ще придвижиш нещата нанякъде. Проблемите се хранят от тревогата ни. Действието убива тревогата.
5. Любовта е висша форма на интимност, а не може да имаш истинска интимност, без да си позволиш да си уязвим. Ако травмите от миналото ти те карат да избягваш уязвимостта, никога няма да постигнеш истинска интимност. В краткосрочен план бягането от уязвимост е стратегия за самозащита, но в дългосрочен – за самонараняване.
6. Това, че нещо или някой ти липсва, не означава, че трябва да го върнеш обратно. Има причина нещата да приключват. Липсва ти емоция, която трябва да откриеш наново.
7. Никой не е толкова успешен и щастлив, колкото изглежда в Instagram и никой не отговаря на стандартите за красота толкова, колкото го правят филтрите, приложенията и програмите за корекция на изображения. Единственото здравословно, истинско и градивно сравнение е да съпоставяш себе си днес със себе си от вчера. Ще постигнеш личностен прогрес, ако се съсредоточиш върху това.
8. Не вярвай на ничии думи, ако действията на човека не отговарят на тях. Думите ще ти кажат това, което той иска да мислиш. Действията ще ти покажа как мисли той всъщност.
Вижте още:
Брачните съвети, които не чухте от баба си
