Намираш се в онази инкогнито възраст, когато още се гордееш да ти искат лична карта при покупка на цигари, но вече се случва и да чуеш по свой адрес „Маменце, внимавай да не бутнеш чичкото/леличката“. И сигурно още тайничко ти се иска на пръв поглед да създаваш впечатление за някой, който тия дни за сефте е празнувал първия си студентски празник. Даже визията ти, двата ти различни чорапа, няколкото цветни кичура и пънк тениската вярно да не загатват нито ден над сладките 16, някои подли „старчески“ поведения и привички вече потриват ръце из характера ти и само чакат да видят бял свят и да издадат, че вече си в същата онази възраст, за която като дете се чудеше как така тия вече взели-дали хора продължават да наричат връстниците си момичета и момчета.
Ако трябва да обобщим какво определя, че си си чукнал/а тридесетака, или пък ей сега ще почукаш на вратата му, ето кое е то:
1. Преди се цупеше, че приятелите ти не са ти никакви приятели, когато не те поканят със себе си на парти. Сега се мръщиш, ако константно ти повтарят „Хайде, бе, човек, ела, ще се размажем“, а ако случайно вземе да ти се излиза, тогава не можеш да изкараш тях от къщи.
2. Вместо да си прибереш някого от бара, се прибираш от бара. Рано. Ако изобщо си отишъл/ла.
3. „Вие ни бяхте фаворит, но финално се спряхме на друг кандидат“ е новото „Харесвам те, но като приятел“.
4. Старото „Харесвам те, но като приятел“ си остава, никой да не бърза да се радва. Харесващите те приятели постепенно хващат и да се задомяват, а ти все по-често се подсещаш за поговорката „Като няма столче – колче“.
5. Пред това да спиш с някого, май предпочиташ да спиш с хавлиени чорапи.
6. Когато ти кажат „Хайде да пием по едно“, без повече приказки разбираш, че едното е мурсалски чай.
7. Преди роднините ти викаха теб, когато объркат нещо на смартфона си, без да искат. Сега ти викаш племенника си да погледне екрана, че „тука нещо стана“.
8. От коледните празници излизаш на минус, вместо на плюс.
9. Осми декември е най-якият празник, защото вече не се налага да го празнуваш.
10. Спираш да се чудиш как може да се караш за политика с близките си, и започваш да се чудиш как може хора, с които се караш за политика, да са ти близки. После се изпокарваш масирано с всички за ваксини, за протести и за брой на половете и изнурено, но и по-философски, се връщаш към старото чудене.
11. Единствените същества, към които изпитваш завист, вече не са хората, които хапват, без да пълнеят, а животните, които спят зимен сън.
12. Виждаш старите си приятели само по сватбите им. Вследствие на оставения плик с пари ядеш леща до края на месеца.
13. С хората, които наистина обичаш, си изпращате линкове с рецепти за сладки, и това ви е напълно достатъчно като комуникация за деня.
14. Срам те е да признаеш, но събитията, които очакваш с нетърпение до края на живота си, са менопаузата и пенсионирането.
15. Представата ти за страхотен вечерен тоалет включва кок тип „лукова глава“ и термо пижама.
16. 80% от нещата, за които е нямало да станеш като вашите, вече са се случили, и не намираш нищо нередно в това. Отнася се и за останалите 20%, но за тях още се самозалъгваш да отричаш.
17. „Някой път трябва да пием кафе“ вече не е уговорка, а учтив израз за „не можах да се направя, че не те виждам, навреме, а нямаме какво да си казваме“.
18. Част от хората, които са ти се подигравали в училище, вече са дебели, неудовлетворени и разведени. Това обаче не те зарежда с очаквания ентусиазъм.
18. Когато чуеш „Кекс“ на Папи Ханс, забелязваш, че всичко освен самия кекс се отнася и за тебе.
19. „Еех, каква музика имаше едно време…“ е нещо, което казваш често, късно ти е за Клуб 27 обаче. Улавяш се да цъкаш с език при следващата промяна на прическата на Били Айлиш.
20. Представата ти за „един нов филм“ и „една нова песен“ се е залостила около 2002-ра. Мислиш, че днешните тийн комедии са възмутително тъпи. Също толкова обаче мислиш и довечера да изгледаш за 18-ти път „Гадни момичета“.
21. Искаш някой да те харесва заради душата ти, просто защото никак не ти се пази диета, а Kangoo Jumps ти напомнят уред за мъчения.
22. Ако се закашляш на два пъти, или пък те засърби лакътят, за всеки случай проверяваш в Google симптомите на инсулт и левкемия.
23. Човекът от блока ти, който се оплаква от шумната ти музика, се изнесе. Блокът обаче не остана без човек, който да мрънка срещу шумните съседи. Сега това си ти.
24. Доколкото имаш врагове, те вече не са хора, а абревиатури – ТЕЦ, НОИ, НЗОК.
25. Отговорът ти на въпроса „Къде си на Нова година?“ е „Офффффффф….“.
26. Няма как да приемеш сериозно човек, който пише на латиница.
27. Било е нужно някой да ти обясни че The Weeknd е човек, The Neighbourhood е група, а Mura Masa не е нов размер на позната вафла. И понеже мина време оттогава, май трябва пак да го питаш.
28. Не знаеш каква е разликата между „Фермата“ и „Игри на волята“ и не те интересува достатъчно, че да попиташ.
29 „Кат’ съм сам, ми е тъпо, кат’ съм с хора, ма дразнят“ не е просто рима от песен на рапъра Явката ДЛГ, но и биографията ти в едно изречение.
30. Ама кой го спомена това число? Глупости, няма такова.
Вижте още:
От 20 на 30: готино ли е да пораснеш?
