Никога не сте предполагали, че това може да се случи, докато най-неочаквано този момент не дойде. Имате прекрасен ангорски котарак, който е едва на 2 години и половина, когато се разболява и след отчаяна борба се оказва, че не можете да го спасите. Медицината също не може. И тогава в тази тъжна картина се появява хуманното умъртвяване като най-добър избор. Забранената, далечната, крайно тежката дума „евтаназия“ вече не е само дума, тя започва да изисква от вас. Настоява да вземете най-трудното решение в живота си.
Много ми се иска да прочетете това, но то никога да не ви се случи. Никога да не ви се наложи да се сбогувате с домашния си любимец, защото минути по-късно ще го приспят завинаги. Не пожелавам на никого да се сблъска с това решение, защото зад него стои ужасно много болка. Разбира се, нужна е неземна сила, за да направите този избор и после да живеете с него. Но е нужно и нещо много повече – да убиете не само своето животно, но и надеждата в себе си, тази, която по принцип умира последна. Да потушите тайната мисъл, че в медицината стават чудеса, че колкото и да е невероятно, изцелението ще дойде като по филмите. Това е най-трудното – да спрете да се надявате и да помислите трезво.
Когато състоянието на домашния любимец е доказано безнадеждно, е редно да прецените кое е най-важното в този момент. Дали вашата тъга и наивната вяра, че все пак ще се случи чудо, или желанието ви вашият добър приятел да не страда повече. Естествено е да не искате да поемате ролята на Господ върху плещите си, но в подобна ситуация единствено собственикът на едно животно може да вземе решението да го умъртви. И то единствено, след като се е консултирал с един или няколко лекари и когато става дума за прогресираща, смъртоносна болест.
Все пак, не смятайте евтаназията за нещо задължително, напротив. Никой не може да ви накара да се съгласите на подобно нещо, ако сами не можете да откриете в себе си силата да го направите. В такъв случай, колкото и да ви убеждават лекарите, не взимайте това решение, не и ако няма да можете да живеете с него. Много собственици на домашни животни прекарват години наред с чувство за вина, с дълбока травма в себе си, защото се чувстват като убийци. Не се залъгвайте, решението е наистина тежко и може да ви съсипе, ако не сте убедени, че го правите с хуманна цел.
Аз самата не вярвах, че ще мога да взема това решение. В крайна сметка не бях сама и това е голяма утеха. Когато мъжът ми се обади от клиниката, за да ми каже, че вече няма надежда, аз трябваше да оставя 4-месечно бебе, за да се сбогувам с любимия си котарак. Цял живот съм гледала котки, но този беше наистина специално добър. Цялата се разяждах от вина, че не забелязах болестта му по-рано, че ще си отиде от света в разцвета на живота си.
Отивайки там, настъпи най-трудната част. Беше време да сложим край на живота на нашия любимец, без да можем да получим съгласието му, без да можем да му обясним. Липсата на комуникация е много тягостна в тази ситуация, защото човек някак очаква опрощение за това, което предстои да направи. Очаква сбогуването да му даде някакъв смислен финал на всичко, някаква утеха. Но истината е, че в този момент такава няма. Единственото нещо, което успокоява душата тогава, е чувството, че ще прекратиш една агония.
Чувала съм от приятели и познати, че не искат да гледат домашно животно, защото твърде много ще се привържат към него, а то рано или късно ще умре. Когато тъгувам по отишлия си вече преди година мой котарак, аз разбирам какво имат предвид. Но не изпускат ли тези хора прекалено много хубави моменти и споделена обич, само за да не страдат после? Вярно е, че споменът за щастието не е толкова силен, колкото спомена за болката, но може ли човек да живее пълноценно, защитен от всяка болка?
Последното, което остана след умъртвяването на нашия котарак, беше гипсова отливка от лапичката му. Месец след като той си отиде, този отпечатък се превърна в татуировка върху крака ми. За да ми напомня винаги за присъствието му в живота ми, дори днес вкъщи да живее друга котка. За да може за всички да е видима неописуемо ярката следа, която той остави.
