Ще разкажа нещо, което между майки се води немислимо за разказване и вероятно осъдително.
В часовете след като родих второто си дете, извън България, се чувствах по-уморена, отколкото когато и да било в живота си преди или след това. Самото раждане мина бързо и хаотично, преследвах по-голямото дете, за да го облека и да тръгна към болницата, докато се опитвах да замеря интервала между контракциите си. Ако се чудите, бащата беше в командировка, която нямаше как да отложи. Повръщах много след пристигането си в болницата и родих много бързо. Дадоха ми да подържа бебето няколко минути. И тук идва немислимото. Попитах някого – вече не помня дали медицинска сестра или акушерка, дали искат да вземат детето, за да го претеглят. Все още треперех и не се чувствах готова да нося физическата и емоционална отговорност в този миг. Бях моментално разкритикувана, че това е златният час след раждането, преди някой да забележи, че съм напълно изтощена и неспособна и да вземе детето от ръцете ми.
Така нареченият „златен час“ не е клиничен термин, но стана популярен през последните години. В продължение на десетилетия болничната политика е да се разделят майките от техните новородени за стандартни медицински процедури като прегледи, претегляне, почистване. В днешно време, когато болниците изместват фокуса си към насърчаване на кърменето и по-малко медикаментозни раждания това започва постепенно да се променя. Доколкото е възможно, общото мнение е, че майките и новите бебета трябва да прекарат първите 60 минути след раждането заедно, с контакт кожа до кожа, в пълен покой. Жените в България също все по-често имат такова изискване към медицинските екипи при планирането на раждането си.
Вижте още: Раждане Made In BG – или масово секцио, или масово недоверие
В редица случаи това, за съжаление, е неосъществимо, или защото жените са уморени като мен и имат нужда от почивка, или защото майките или техните бебета се нуждаят от незабавна медицинска помощ, която им пречи да се отпуснат за един час заедно. Така или иначе, когато златният час бъде прекъснат, това може да накара новите майки да изпитат чувство на разочарование или вина. В крайна сметка, кой иска да пропусне този първи магически час на майчинството? Но истината е, че детайлите около него не са чак толкова безспорни и кристално ясни.
Научната обосновка на контакта кожа до кожа
Огромното значение, което се придава на този първи час след раждането, се корени до голяма степен в желанието да се гарантира, че майката и бебето получават контакт кожа до кожа, при който новороденото се поставя директно върху тялото на майката (обикновено гърдите) без дрехи или бельо. Това е една от практиките, с които се създава благоприятна за кърменето среда и е одобрена от големи медицински групи по света. Има много доказателства за това. „Кожа до кожа“ може да помогне за регулиране на нивата на кръвната захар, намаляване на плача и намаляване на болката и при майката, и при бебето. Това може да помогне за намаляване на риска за жената от следродилен кръвоизлив, който продължава да бъде сред водещите причини за усложнения при раждане и смърт на родилки.
Вижте още: „Проблемът“ с кърменето е в противоречивата информация
Контактът с кожата на майката може да бъде особено клчов за най-уязвимите бебета. Докато гореспоменатите ползи се отнасят за всички бебета, голяма част от първоначалните изследвания на този контакт всъщност произлизат от отделенията за интензивно лечение на новородени, където експертите установяват, че държането на недоносено бебе до гърдите на майката може да помогне за сърдечния му ритъм, за дишането, за наддаването на тегло. Така че поради тези все повече болници променят политиките си и ги правят по-гъвкави, за да дадат приоритет на държането на майката и бебето заедно незабавно след раждане.
Налице са обаче и много доказателства, че няма толкова „магия“ в този първи час, колкото някои експерти или дули ни убеждават. Изследване в независимата медицинска база Cochrane от 2016 г. например опровергава тезата, че близкият кожен контакт с майката веднага след раждането е различен от същия този контакт, след като бебето е било измито, претеглено и прегледано. Прегледът на съществуващата научна литература по темата също така показва, че липсва разлика в резултатите, ако контактът продължи по-малко от точно един астрономически час.
Нереалистичните очаквания могат да настроят родителите за провал предварително.
Проблемът с популяризирането на златния час е, че макар и ползите му да са подкрепени с доказателства, той също се преувеличава и създава нереалистични очаквания у бъдещите родители. Златният час се представя на майките едновременно като своеобразна награда, момент, в който задължително трябва да се чувстват добре, щастливи и спокойни; но и той полага основите на бъдещите грижи за бебето им.
Този наратив може да бъде много труден и обвинителен за майките и да ги накара да се почувстват като пълен провал още с момента на раждането, когато са особено уязвими, ако по някаква причина „златният час“ не се получи. (Или ако, като мен, те са уморени и просто искат почивка, което все още не е престъпление.) Често жените, включително мои приятелки, се нуждаят от незабавна медицинска помощ веднага след раждането. Идеята за златния час се превръща в проблем, когато майки, които пропускат това вълшебно време, след това се борят известно време, дкато се справят с кърменето, или изобщо не успеят, или пък не се чувстват веднага емоционално свързани с новородените си, или пък те или децата им имат здравословни проблеми след раждането. Те често се чудят дали тези пропуснати моменти не са основната причина за случващото се. Близка до мен жена, която роди след мен, и до днес се чуди дали предизвикателствата ѝ в кърменето и факта, че успя да кърми бебето си едва месец, не се дължат на факта, че е прекарала повече от денонощие след раждането отделена от бебето, тъй като това обективно се е налагало по здравословни причинни. Тя продължава да обвинява себе си, а и, както всички настоящи майки знаят, обществото и най-вече останалите майки, рядко сме дстатъчно толерантни, подкрепящи и разбиращи едни към други, а напротив – някак се чувстваме длъжни да упрекваме и осъждаме родителките за всяка стъпка и всеки избор по пътя им.
Вижте още: Като си имаш свои деца, ги гледай както си искаш. Или пък не?
Може би златният час все пак не е чак 24 карата злато.
Въпреки че постепенната промяна на болничните политики в посока да се отчитат нуждите и желанията на раждащите пациентки категорично е нещо добро, експертите по психично здраве казват, че е от решаващо значение за всички – от лекарите до дулите – да имат предвид, че дори и най-добрите практики като незабавният кожен контакт не може да се абсолютизират. Те се преценяват в зависимост от здравословното и психическото състояние на майката. Следродилният период е истинска емоционална въртележака, когато привидно дребните проблеми – като това дали майката и бебето ѝ могат да прекарат първия си час сгушени заедно – могат да придобият огромен значение за нея.
Ние сме склонни да представяме някои елементи от родителството, като например този, като необходими по начин, който ни подлага на истиннско отчаяние, ако тези неща не се случат, независимо от причината. Контактът кожа до кожа е изключително полезен за ранно свързване между бебето и майката, със сигурност полезен за започване на кърменето. Освобождава се окситоцин… има и редица и други положителни физиологични ефекти. Ако обаче не се случи непосредствено след раждането, а кратко след това, тези ползи не се променят или губят.
Когато едно сбръхочакване не е изпълнено, това може да доведе до по-дълбоки чувства на срам или негодувание, влошавайки притесненията за психичното здраве, които така или иначе съществуват в периода след раждането. Според някои оценки до 20% от жените се борят със следродилна депресия. Всичко това предлага нотка на предпазливост и здравословно съмнение към постулатите и очакванията към всеки, който се готви да има бебе или работи в света на раждането – приемайте различията и нюансите и внимавайте как концепции като златния час могат да накарат раждащите родители да изпитат ненужна болка. Да, прекрасно е, когато се случи. Но майките и бебетата имат много повече време за свързване.
Ще звърша с финала на моята история : не бях особено притеснена, когато се усъмниха в решението ми да предам бебето си в ръцете на лекарите. Не се обвинявах за това, знаех прекрасните моменти, които ме очакват, но се чудя така ли щеше да бъде, ако това беше първото ми раждане. Когато раждах за пръв път, още не беше станало толкова популярно да се говори толкова за златния час и да го има едва ли не като критерий за добро родителство. Всеки път, когато сме изправени пред подобно бинарно мислене в родителството – „добро/лошо“, „правилно/грешно“ – това може да вкара излишно психическо отчаяние в майчинството. И полезно никога не е равно на задължително и с цената на всичко.
Вижте още:
