Какво е бърнаут? Познато и с българското „прегаряне“, това състояние се характеризира с емоционално и/или физическо изтощение, с усещането, че не се чувствате достатъчно добре генерално, с преумора, но съчетана и с чувство за вина, както и чувство за емоционална невъзможност да участваш и реагираш повече.
Изпитвате огромна вътрешна емоционална умора и желание да не ставате изобщо от леглото. Но дори в легнало състояние, умът ви продължава да върти на празни обороти, без да ви позволява да се отпуснете наистина.
При обикновена преумора, след достатъчно почивка, забавяне на темпото или добър нощен сън, отново сте във форма. Но при бърнаута е различно. До него се достига, когато редовно и многократно сте прекрачвали границите на своите емоционални и физически сили, оставайки без вътрешни ресурси.
Дали по необходимост или по избор, дълго време сте игнорирали предупредителните знаци, които ви дават умът и тялото. Не сте правили почивки, когато е трябвало, и не сте се откъсвали от заниманията си, когато е било наложително.
При майчинството, в условия на липсваща подкрепа, дори да копнеете да се откъснете за малко от постоянните си, ежедневни и многобройни задължения, обикновено нямате никаква възможност за почивка.
Макар да е познат от десетилетия като синдром, характерен за офиса, бърнаутът рядко е разпознаван сред родителите.
Ако в резултат на прегаряне, много служители напускат рязко работа или излизат в неплатен отпуск „заради преумора“, при родителите изтощението е нещо, за което няма диагноза – и най-вече: няма отпуск.
Родителският стрес се приема като част от живота. И понеже се смята, че е резултат от собствения личен избор да имате деца, да направите семейство – обикновено няма кой да се смили над вашето прегаряне. Нещо повече: няма да срещнете и разбиране.
А ако ви идва в повече – да не сте правили деца!
И дори симптомите му да са налице при много жени (емоционално отчуждение, раздразнителност, пристъпи на необясним и неконтролируем гняв) – той е в противоречие с архетипната представа, че майчинството трябва да се упражнява с „любов и търпение“. Очакванията, че никога не трябва да си го изкарваме на децата, че винаги трябва да сме адекватни, да сме на място, да реагираме правилно и умно, създават допълнителен натиск.
И така майчинският бърнаут (понеже по-често майките са водещия родител, когато става дума за възпитание и отглеждане) допълнително остава потиснат.
А прегряването е налице – и не става дума за липса на любов, а по-скоро за изчерпани лични емоционални и психически ресурси. А когато човек е изчерпан, продължаващото гледане на детето може да се превърне в мъка.
Според психотерапевта Анна Матур, която коментира майчинския бърнаут за сайта Good to Know, в своята практика, тя често се среща с две основни причини за прегряване при родителите:
Това са обстоятелства в живота, които не позволяват да презаредиш ресурсите си. Може би успоредно с гледането на малки деца, трябва да се справяш и с изискваща работа при липса на ясла, детска градина или странична помощ от родител или детегледачка.
Перфекционизмът може да увеличи шансовете да се получи прегряване. Ако се опитваш да правиш прекалено много, поддържайки високи стандарти, е много вероятно да се сблъскаш с голяма лична фрустрация, самокритика и невъзможност от почивка, когато неизбежно не постигнеш заложените си цели.
А ако се водиш от нуждата да се харесваш на околните и да им угаждаш, тогава удовлетворяването на собствените нужди остава на втори план след грижата за останалите.
Възможно е да разпознавате и някоя своя, друга, причина за прегряването ви като родители.
Но най-често именно това са причините: или почивката ви е малко или ви е невъзможна. Или стандартите ви са прекалено високи и не можете да ги задоволите пред себе си (спомнете си за огромния списък от задачи, който седи пред вас като майка и сте блокирана от невъзможността да го съкратите. Не защото светът ще се срине, а просто, защото искате да сте перфектни и да изпълните всичко веднага и на всяка цена).
Понякога прегряването е причинено и от смесица и от двете неща: огромен брой задачи и неспираща работа, както и малко време за почивка, плюс уж доброто ни намерение да изпълним тези, а и още задачи, за да сме перфектни както като родители, така и като ходещи на работа майки.
Каквато и да е причината за бърнаута, психотерапевтът Анна Матур съветва да се замислим за източника, така че да можем да се предпазим по-успешно от прегаряне в бъдеще.
Според нея, един от проблемите е, че майките най-редовно пренебрегват себе си, заради децата си. Здравето и благосъстоянието на поколението е многократно по-важно за тях, отколкото тяхното собствено здраве. И в един момент се случва така, че буквално не могат да вдигнат глава от преумора. Анна Матур съветва да промените този наратив за себе си: грижете се за своите нужди, почивайте си и не се преуморявайте.
Ето 5 скрити знака, които издават майчинския бърнаут:
Нещата, които преди са ви доставяли удоволствие, са се превърнали просто в още една задача от списъка. Дразните се на приятели, че ви пишат лични съобщения. Тежи ви да вдигнете телефона и да разговаряте с някой близък. За да излезете дори до магазина, имате чувството, че трябяа да направите сто неща преди това.
Решението:
Съкратете всичко, което можете, за да запазите енергията си за нещата, които ви зареждат. Намалете задачите. Заложете на „направено“ пред „перфектно направено“, независимо дали става дума за изключване на известията на Viber-групата от детската на детето или за поставяне на граници за това какво да вършите изобщо и какво не. Сигурно в началото ще се чувствате неудобно, казвайки „не“ или „не сега“, но скоро приятните дейности ще станат повече – и ресурсите на силите ви постепенно ще започват да се възстановяват.
На въпроса: „Как си?“, отговаряте винаги „Добре съм“, докато честният ви отговор би трявало да бъде: „Нямам представа как съм“.
Решението:
Точно както мислите за чувствата и нуждите на детето си, така мислете и за своите. Задайте си въпроса: „Как се чувствам? От какво се нуждая?“. И следващия път, когато някой близък ви зададе въпрос как сте, не отговаряйте просто „добре съм“, а се опитайте да споделите истинските си чувства. Току виж сте се почувствали забелязани и подкрепени.
Трудно ви е да си почивате или се чувствате виновни, когато имате възможност да намалите темпото. Почивката ви се струва като непродуктивно и незаслужено удоволствие.
Решението:
Почивката е антидот срещу прегарянето, възстановяване от предизвикателствата и начин да се заредите с енергия за предстоящите задачи.ю
Ако ви е трудно да си починете, помислете какво можете да направите, за да си помогнете.
Приемете предложенията за помощ, идващи от близки и познати, и се опитайте да се отпуснете. Обърнете се към хора, които знаете, че ви подкрепят. Представете си почивката като необходимо включване в електрически контакт – все едно сте смартфон с паднала батерия. За да продължите да съществувате, трябва да започнете да си почивате. Това ще отметне чувството ви за вина, че си лягате или се отпускате.
Може да е трудно да определите от какво се нуждаете, когато сте свиканли да запълвате всяка тишина с дигитален шум или всеки момент на престой със заетост. Скролването или вземането на чаша вино може да изглежда като удовлетворяване на нуждата ви в момента, но в действителност безцелното скролване из информационния поток напряга нервната система.
Алкохолът пък влошава качеството на съня и генерално ни уморява допълнително. Обесивното пазаруване няма да ви донесе нищо, освен още куп излишни вещи, за които да мислите. Наркотиците и хазарта са сериозни пристрастявания, които дори няма да коментираме.
Решението:
Помислете какво друго бихте могли да правите, за да преминете в състояние на покой. Четенето на книги успокоява мозъка и стимулира съня. Медитациите и упражненията с дълбоко дишане са много ефективни при стрес…
Крещите на децата, изненадвате се от себе си и крайните си реакции на дневна база, но нищо не можете да направите. Давате си сметка, че трудно се справяте с дори малки количества стрес, който преди не ви е натоварвал. Обичайният хаос у дома вече ви вади от равновесие…
Решението:
За да реагираме добре на стреса са необходими енергия и върешни ресурси. Необходима е енергия и за да се рационализират тревожните мисли. Забелязали ли сте как чувството ви за хумор изчезва, когато сте изтощени? Да, дори за да се смеете на шеги, е необходима енергия.
Парадоксът на бърнаута е, че дори за да си почивате, ви е необходимо да имате нещо в резервоара, тоест – трябва ви някаква енергия, която да дадете на тялото, за да може то да си отпочине. Например спокойствие.
Вижте още:
За да избегнете прегряването, трябва да се научите да наблюдавате себе си и това как се чувствате.
Давайте си сметка колко бързо преминавате от спокойствие към ярост или от почивка към паника. Тази скорост на смяна на настроенията, ще ви покаже колко сте уморени.
Разбира се, като работещи родители винаги ще имате трудни дни, стресови моменти и безсънни нощи, но ако усетите, че вашите лични вътрешни преходи между крайни състояния се ускоряват – значи е време за почивка.
Запитайте се каква подкрепа имате и къде са поставени очакванията и границите ви. Съобразявайте се със себе си повече, за да не стигате до прегряване, при което почивката става трудна, а животът губи напълно сладостта си.
Вижте още:
