„Разделих се със съпруга си, защото още в началото на бременността ми той ме попита дали синът ни е негов“, разказва млада майка анонимно в група за родители, за да потърси подкрепата и съвета на други родители.
„Той и семейството му превърнаха цялата ми бременност в истински кошмар.“ продължава жената. „Фактът, че сега изпращат подаръци за бебето ми, просто ме ядосва, затова отказвах да ги приема и накрая ги изпратих обратно. Съпругът ми дойде преди няколко дни да ми даде лично неща за бебето. Казах му да си тръгне и да вземе нещата си със себе си, но той отказа. Твърди, че трябва да спра да изолирам него и семейството му, тъй като бебето все пак е и негово и не бива да наказвам детето и частта от семейството му по бащина линия заради грешката на бащата. Получи се наистина грозен скандал, в който му крещях, че ще изхвърля и него, и нещата му, ако не престане да се занимава с нас.“
Каква е предисторията?
„Когато разбрах, че съм бременна, той пътуваше много, така че почти не се виждахме и когато правехме секс, винаги използвахме предпазни средства. Съобщих му за бременноста, а той беше убеден, че няма как да е бащата, а и от известно време проявяваше подозрения към мен, заради това че прекарвам много време насаме с мой приятел от детството в негово отсъствие. Прибягнахме към тест за бащинство в първия момент след раждането на детето, когато това беше възможно, но тогава вече бяме разделени, защото аз не можах да преживея недоверието му, и то в един от периодите от живота ми, за който се очакваше да бъде щастлив и споделен, а и се нуждаех от неговата подкрепа.“
Що се отнася до реакцията, която майката получава, тя също не е еднозначна. Много от потребителите, които се включват с позиция, намират реакцията ѝ за преувеличена и за подозрителна сама по себе си и намират, че те също не биха били „окей“ с идеята партньорът им да прекарва толкова време със свой приятел. Други са убедени, че тя е взела правилното решение да се раздели със своя съпруг, но не постъпва правилно, когато ограничава детето от възможността да общува с баща си и с останалата част от семейството си.
Вижте още: „Ревнува ме, защото ме обича.“ Така ли е?
Майката обаче разказва още, че семейството на съпруга ѝ я е тормозело по време на бременността и я е наричало с обидни имена, позволявало си е квалификации по адрес на нейното семейство. Почти всички членове на родата му са заели негова страна, а най-близките му роднини активно са го убеждавали, че няма как детето да е негово.
Съществува и друга гледна точка, споделена от родител мъж:
„Бях в подобна ситуация, но от другата ѝ страна, преди няколко месеца. Щастливо женен от 20 години. Никога не съм изневерявал и нямам причина да подозирам, че жена ми го е правила. Направих си вазектомия преди пет години и две допълнителни изследвания ми гарантираха, че вече съм „стерилен“. Един ден обаче тя ми съобщи, че е бременна. При посещение при лекар определиха термина за раждането и простата сметка води до приблизителна дата на зачеване през седмица, в която съм пътъвал по работа. Ще Ви кажа от първа ръка… Дори не можете да си представите какво може да мине през ума на човек, докато мисли над такива въпроси. От една страна, нищо не е 100% и знаеш това, но от друга страна вероятността за зачеване по този начин е изключително малка. Честно казано, не мисля, че жена ми изобщо разбра през какво преминавам, защото опитах да ѝ го спестя. Отне ми известно време да отида да си направя повторно изследване, свързано с вазектомията, и в рамките му се установи, че продължавам да отделям сперма.“
Всъщност, противно на масовата заблуда по темата, процентът на „неуспеха“ при употребата на предпазни средства, води до бременност много по-често в сравнение с изневярата, която първа идва като опасение в такива ситуации. Около 13% от бременностите се случват при двойки или случайни партньори, които са използвали някакъв метод на предпазване, докато, в световен мащаб се знае за не повече от 2-3% хора, които съзнателно отглеждат дете, заченато при изневярва на партньора им, в рамките на предишен брак или чрез донор на сперма. (Разбира се, последната статистика може да е изкривена както поради незнание или поради стигмата върху темата, която я прави трудна за обсъждане.)
Каквито и да са отношенията между родителите обаче, по-ключовият въпрос тук е друг. Дали и как са защитени правата на децата при тотален разрив на доверието и комуникацията между техните родители, независимо дали поради посочената или поради други причини. Повече по темата, както и конкретната история, която ни провокира да си зададем този въпрос, можете да прочетете по-долу.
Вижте още:
