Животът с бебе е пълен с въпросителни, чудене дали правиш това, което трябва, както трябва. Понякога всичко е толкова напрегнато, чеядреният бутонизглежда като по-лесна задача от това да държиш правилно бебето по време на баня.
Споделям ви няколко забавни момента от ежедневието ни, скрита в кухнята, докато таткото и бебето слушат български рап, танцуват и се кискат в спалнята.
Първи ден вкъщи
Всички са щастливи и нетипично спокойни, също като бебето. Става време за първото преобличане, което на теория е лесно, защото бебешките дрехи са прилежно сгънати и подредени по точно определена схема в гардероба. (Сега е моментът да си спомним заядрения бутон). Започваме да събличаме бебето, което вече реве. Единият дърпа ръкава, другият – крачола. Бебето реве по-силно. Ето че не знаем как да го съблечем!
Разменяме се и правим втори опит. Бебето е октопод с кашкавалени пипала. Успявамеи се чувстваме като Авенджърите. Мием го на мивката. Бебето – в тотална истерия. Най-накрая стигаме до повивалника с милион малки шишенца и кремчета, всичките – напълно непонятни за нас. Звъним по телефона на баби и дядовци за съвет, защото в паниката сме забравили всичко. Бебето продължава даплаче истерично. Мажем го с треперещи ръце и сме готови всеки момент да заплачем дори по-силно от него. Слагаме памперса. Махаме памперса и го слагаме отново в правилната посока. Воала!
Вижда му се краят, трябва само да го облечем. Отваряме добре подредения и перфектно организиран гардероб. Осъзнаваме, че сме забравли кое къде е. Бебето още реве, а вече и аз заедно с него. Не знаем с какво да го облечем. След дълго избиране и паника, намираме дрехи. Всичко от гардероба е вече или на земята или на леглото. Не знаем как се облича ревящ октопод. Сигурни сме, че вече сме се провалили като родители. Няма как да се справим.
Има ли как да го върнем? Бебето в крайна сметка е облечено и веднага нахранено, за да спре да реве. И двамата сме изморени и готови за сън. Бебето не – то кипи от енергия.
Първи сън
След час мъки, истерия иподрусване успяваме да приспим октопода. Щастливи и доволни го оставяме да спи. Включваме телевизора и започва див рев. Пак го приспиваме. Започваме да си говорим. Див рев. Приспиваме го. Леко поскръцва паркета. Див рев. Така стигаме до проникновението, че нашето бебе не може да спи на шум и за секунди ставаме тихи като котки. Спинка спокойно и сам се събужда след цели 15 мин. Напълно бодър и наспан.
Първи опит за кърмене на 3 часа
Храня го 15 мин и го връчвам на баща му. Див рев. Опитва се дасе храни от него. Див рев. Дондуркаме го. Див рев. Гърдите ме болят. Див рев. Слагаме го в количката. Още по-див рев. Вече и на мен ми се реве. Гърдите ми потичат. Край на първи опит за кърмене на 3 часа.
Всеки опит за тръгване нанякъде
Бебето се буди от дълъг сън (цял един час). Памперсът е прелял. Измиваме, подсушаваме и го слагаме на повивалника. Напишква се. Забърсваме. Изригва жълтеникава смес като горчица, но не е горчица. Връщаме на мивката. Измиваме бебето и измиваме повивалника. Слагаме памперса и следваново изригване. Отново измиваме и се молим това да е краят. Евентуално успяваме да излезем на разходка.
Рязане на нокти
Тук няма какво да кажа. Оставям таткото и бебето в стаята, бягам в другата стая и се моля да не чуя нито един от двамата да пищи. Понякога намирам време да изрежа и собствените си нокти.
Леглото
Изпълнени сме с щастие, че сме едни от родителите, които бързо приучиха бебето да спи в креватчето си. Страхотни сме! Оказа се, че това да си родител хич не е трудно. И тогава бебето стана на 4 месеца, осъзна къде се намира и какво се случва.
Сега спи 2 часа в креватчето си,а после удря рев с гласа на Павароти иизведнъж се озовавам на самия край на леглото, а таткото забит в ъгъла. Бебето за сметка на това спи като блажена морска звезда. „Дали някога пак ще спя до мъжа си? “, се чудя аз всяка нощ, докато бебето ме рита в ребрата, а кърмата се стича от мен на поточета.
Бебето – любимото ни хоби
Преди имах хобита. Много хобита. Харесвах някакви неща, но вече не си спомням какви бяха те. Сега има бебе и харесвам други неща. Например среднощна романтична разходка в супермаркет, с дълбоко заспало бебе в слинг. Най-добрата почивка! Или душ, след като бебето е заспало вечерта – това е най-ценното спа изживяване!
Бебето също може да е прекрасно извинение за всичко – да отидеш някъде или пък да не ходиш никъде. Да поканиш гости. Да изгониш гости. Благодарение на бебето може по цял ден да пееш весели песнички, да подскачаш или да си играеш в пясъчника – и е гаранция, че никой няма да те помисли за луд.
