Историята на британката Лили, която става родител на около 40, благодарение на ин витро процедура и с подкрепата на майка си, без да има партньор до себе си и без стабилни доходи, е простичка, но може да бъде вдъхновяваща за всички онези хора, които се опасяват, че ще трябва да се откажат от мечтите си, само защото тези мечти не са се сбъднали точно по най-конвенционалния начин.
Приближаваща 40 и уплашена, че шансовете ѝ да стане майка се изплъзват, Лили взима нещата в свои ръце. Тя забременява със сина си, след като плаща £10 000 за ин витро оплождане, използвайки свои яйцеклетки и донорска сперма – и всичко това е благодарение на майка ѝ Джаки, която помага това да се случи.
Пенсионираната Джаки, 69-годишна, бивш консултант, събира £3000 от своите спестявания, а пет нейни приятелки се включват с остатъка. Тяхната щедрост означава, че Лили може да си позволи лечението във Великобритания след неуспешен опит в чужбина.
Лили, чийто син сега е на 16 месеца, споделя: „Когато мама ми съобщи, че тя и някои приятели ще ми дадат такава огромна сума за ин витро оплождане и не очакват да им я върна, бях в шок и чак не можех да повярвам. Наближавах 40 и усещах, че времето не е на моя страна.“
„По това време бях самостоятелно фитнес инструктор на свободна практика и би било невъзможно да намеря толкова пари. Когато погледна сина си, той ми напомня за всичко хубаво на света.“
Още на осем години Лили, която управлява собствена компания за здравословен живот, е знаела, че иска да стане майка.
Тя очакваше да се задоми още в 20-те си години, но загубата на баща ѝ от сърдечен удар, когато беше на 18, променя гледната ѝ точка. „Когато татко почина, това ме накара да почувствам, че животът е за живеене, а не за гонене на стабилност. По онова време имах връзка и когато тя приключи, започнах да работя в чужбина, първо като представител на туристическа фирма, а по-късно като кабинен екипаж.“
„Дълбоко в себе си това, което наистина исках, беше да бъда задомена, със семейство.“
В края на 20-те си години Лили излиза с мъже, които или не се чувстват готови да имат бебе, или вече имат деца и не искат повече.
„Всяка връзка, в която влизах, беше човекът, с когото исках да се създам дом – но не намерих никой, който да иска да създаде дом с мен. Придържах се към нездравословни връзки, просто защото отчаяно исках да имам бебе.“
Лили достига повратна точка на 36 години, когато връзката ѝ приключва след две години и половина и тя започва да проучва други начини за зачеване.
Единият е вътрематочно осеменяване, което включва поставяне на сперма в матката близо до фалопиевите тръби.
Оказва се обаче, че цените ще са непосилни за нея. „Можех да взема заем или няколко кредитни карти, за да покрия разходите, но знаех, че ще се обърка, ако не проработи. Наполовина обмислях връзка за една нощ, за да забременея, но освен колко невъзможно би било жена на моята възраст да забременее случайно, беше морално погрешно да постъпят толкова манипулативно.
Шест седмици по-късно – и след проучване на чуждестранни клиники онлайн – тя лети до друга дъържава, където процедурите са наполовина по-евтини.
„Майка ми имаше много резерви срещу процедурите в друга държава. Там предлагат затворено донорство, което означаваше, че не можех да избера донор на сперма, но бях много ирационален, защото го исках толкова много.“
След изследвания ѝ се съобщава, че така или иначе не може да проведе лечението в момента, защото е в грешен стадий от цикъла си.
Но когато се обажда на майка си, за да ѝ каже, получава добрите новини.
„Не можех да остана повече в чужбина поради служебни ангажименти, така че казах на мама, че трябва да намеря начин да събера парите, за да се върна в същата клиника за лечение на по-късна дата. „Тогава тя хвърли бомбата, че е събрала с помощта на приятели парите, за да плати за ин витро процедури у дома.“
Майка ми има златно сърце и би направила всичко за всеки и им беше споделила притесненията си относно моето заминаване в чужбина. Когато се опитах да се аргументирам, че не мога да приема парите, тя каза, че всички настояват.
Обратно вкъщи и с £10 000 в банката, Лий е на 37 години, когато отива в лондонската клиника за първия си кръг от ин витро оплождане, използвайки собствените си яйцеклетки и донорска сперма.
Но след като харчи £2000 от бюджета си за първоначални тестове, ѝ съобщават, че яйцеклетките ѝ не са жизнеспособни. През октомври 2020 г. тя опитва отново и този път стига до момента да избере своя донор на сперма, който е наполовина латвиец, наполовина виетнамец. Два месеца по-късно Лий продължи с процеса, който води до 12 ембриона. След имплантирането на единия тя е щастлива да забременее, но десет седмици по-късно прави спонтанен аборт.
„Когато ми казаха, че нищо не може да се направи, за да спася бебето, бях неутешима и не можех да понеса да съм около майка си. Знаех колко много искаше да бъде баба – чувствах, че съм разочаровала не само нея, но и хората, които са били толкова щедри към нас.“
Въпреки трите трудни месеца, докато тялото ѝ се възстановява, Лили опитва отново.
„Дотогава всички пари бяха изчезнали“, споделя тя. „Бях похарчила £950 за донорството на сперма, £5500 за самото ин витро и £950 за лекарства. Единствената утеха беше, че имах ембрионите, които бяха оставени в склада. Сложих няколко хиляди паунда на кредитни карти, за да платя за друг трансфер и отново забременях. Не смеех да се зарадвам, защото бях ужасена, че нещата ще свършат зле.
Мама идваше с мен на всяка среща. Купих детско креватче, но нищо друго, защото не исках да урочаса ситуацията. Мама беше тази, която купуваше дрехи и други бебешки неща.
Но през декември 2021 г., след като Лили ражда в продължение на 15 часа, синът ѝ най-сетне се появява на бял свят.
„Мама беше обзета от емоции. Тя се притесняваше да не го счупи. Беше най-хубавото чувство на света да ги видя заедно. Тя остана с нас и докато кърмех, се грижеше да се храня правилно и да си почивам. Нямах партньор, но мама запълни тази празнина.“
Въпреки че да бъдеш майка е сбъдната мечта за Лили, тя се страхува от деня, в който синът ѝ ще я попита защо няма баща. а: „Ще бъде наистина трудно, но ще бъда възможно най-честна и ще се съсредоточа върху това как той се появи на света и колко специален беше той.
„Някои може да ме съдят и да бъдат шокирани от решенията ми, но всеки заслужава правото да роди дете на този свят, ако може, независимо от обстоятелствата, стига да е отгледан с любов.“
Майка ѝ споделя, че първоначално се е притеснявала от пътя, избран от дъщеря ѝ. „Въпреки че исках внуче, ѝ предложих да изчака още малко, за да се случи по естествен път, но годините минаваха толкова бързо. Реших да я подкрепя, да съм до нея и да минем заедно по целия път на майчинството.“
„Аз съм на основна пенсия, така че имах голям късмет да имам толкова добри приятели, които искаха да помогнат на Лили и да бръкнат в джобовете им. Детето е най-голямата ни радост. Толкова сме благодарни, че го имаме в живота си.“
Вижте още:
Донорството на генетичен материал – професия на пълен работен ден?
