Преди две години, когато се роди вторият ми син, накарах една приятелка да ме вкара във всички възможни майчински групи в социалните мрежи. Беше ми интересно какво толкова си пишат майки с новородени деца и кога точно намират време за това. Останах изненадана, когато започнаха да ме заливат известия за нови и нови постове. Там беше едно необятно пространство от информация и хейт. Отделих един цял ден, за да изчета някои от по-интересните постове.
В тях можеше да се намери всичко – от това как се готви мусака, през това кои сутиени за кърмене са най-добрите, до неща от сорта на „защо мъжът ми не иска да прави секс с мен”.
Ето тук престанах да чета, излязох от всички възможни майчински групи и започнах да общувам с жени, които не са раждали.
Някои от постовете, разбира се, все още не могат да изчезнат от главата ми. Една от хилядите майки беше разказала с гордост, че синът й все още спи на спалнята между мама и тати. Тогава се запитах дали детето на дамата, която се оплакваше от липса на сексуален живот,все още спи между зажаднялата и закоравелия.
Винаги съм смятала, че децата трябва да си знаят мястото. Децата, колкото и да ги обичаме и да искаме да ги гушкаме, понякога трябва да оставят мама и тати сами.
Голяма част от майчинските постове, разбира се, са посветени на болести – в един момент дори се питаш дали не си объркал групата с „Докторе, защо”. Редуват се снимки на пъпки, зачервено гърло, подут пръст или паднал нокът. Разбира се под тях бълват коментар след коментар, съвети от майки, които вече са минали през тези ежедневни затруднения.
Винаги съм се питала дали не е по-лесно да отскочиш до личния лекар, за да можеш да получиш професионално мнение. Или не? По-добре остави детето с пъпките настрана и влез във Facebook, за да провериш дали някой от коментарите под поста ти не ти допада.
Разбира се, основна „притегателна” на тези групи са галените имена – „педи“ и „беба“ са малка част от тях. Може би, всяка една общност в социалните мрежи трябва да предлага речник, с който „неосведомените” да се консултират, когато изпаднат в амок.
Признавам си, беше ми изключително интересно да чета как майките „вождове” обиждат и изхвърлят от групите майките, които се опитат да надигнат глава и да изкажат възмущение за нещо случило се в тези храмове на глупостта.
Мълчах и четях – като воайор. Докато не осъзнах, че няма смисъл. Тези жени са толкова различни от мен – във всяко едно отношение. Това не е лошо, на този свят трябва да има от всеки вид по малко. Просто осъзнах, че нито аз мога да съм им полезна, нито те на мен. И просто един ден „скъсах” с тях. Връзката ни беше кратка, бурна, с много напиращи скандали, но мълчанието надделя и малко по малко се отчуждихме до окончателната ни раздяла.
