Въпреки доста удобната митология, обслужваща евтината образователна пропаганда, че мама е винаги добричка, усмихната, подкрепяща и позитивна, истината е, че лошите майки съществуват – точно както съществуват и лоши бащи. Това са хора, които които категорично не могат да се справят с привнесената им или новообразувана социална роля на родители.
Отвъд библейското универсално разбиране за „добро“ и „лошо“, което е доста опростенческо – когато говорим за родители, може би винаги трябва да се съобразяваме кое е „добро“ и „лошо“ единствено спрямо гледната точка на детето. Така и можем да определим „лошото“ родителство единствено спрямо непосрещнатите и незадоволени физически и емоционални нужди на децата.
Важно е да избягваме морализаторската позиция срещу майките, които дефинираме като „лоши“. Първо, защото подобни етични подходи съвсем не са точни, второ, защото не са полезни: човек сам по себе си не е нито само „добър“, нито чисто „лош“, но в дадена ситуация или социална роля определено може да бъде определен като „лош“ или по-скоро: недобре справящ се.
Вярно е, че по-голямата част от жените, а и от мъжете, са сравнително старателни, кротки и съобразяващи се с нуждите на детето, което автоматично ги прави по-добрата версия родители. Вярно е и че по-голямата част от майките и бащите са загрижени дали детето е щастливо, здраво, нахранено, наспано… Но има и друг вид хора, за които базовите нужди на съществото, за което имат отговорност, сякаш не са толкова важни.
Така и като „лоша“ е най-лесно да дефинираме майка, която не се справя добре с грижите за детето или децата, като обикновено за това има основателна причина: от злоупотреба с опиати, наркотични вещества или алкохол, през неизлекувани лични емоционални или психологически травми, чак до недиагностицирани или нелекувани псхихически или ментални заболявания.
И колкото и да е трудно да се достигне до обща дефиниция на „лоша майка“ или изобщо на „лош родител“, то е доста важно, защото лошото родителство (токсичните майки и бащи) обричат децата си на травми и болка за цял живот.
Ето 10 признака, които извайват съвременния лик на лошата майка:
Майките обикновено са основния родител, когато става дума за грижа за детето още от мига на раждането. Със самото закърмване и с грижата детето да бъде хранено още от първите часове на живота си, майките се натоварват със задача да осигуряват най-основното, необходимо за оцеляването на малкото човече. Освен достатъчно храна, върху тях обикновено пада и отговорността да осигурят топлина (дрешки, завивки), подслон и не на последно място – незаменима емоционална подкрепа от първото вдишване на детето… до края на живота си.
Последиците за бебетата и децата от лишаване на основните нужди, които обикновено единствено майката може да осигури, са сериозни. Сред тях са забавяне на развитието и психологически проблеми. В екстремните случаи деца, чиито майки са неспособни да се грижат за тях, се разпредлят в домове с надежда да получат осиновяване и евентуално шанс за някакво бъдеще.
Вижте още:
Как забравяш, че си дете?
Вниманието е един от най-важните елементи, които способстват човешкото развитие. Особено важно за детето е вниманието от страна на родителите. Заедно с емоционалната подкрепа (емпатия, комуникация и разбиране), вниманието се изразява и във вслушване в нуждите на детето и осигуряване на сигурно пространство, където то да изразява своите емоции. Вербалната и физическа привързаност на майката, която тя показва чрез нежни и внимателни думи, прегръщане и целуване също са особено важни за развитието. Майчината ласка дава усещане на сигурност у децата.
А ето какво се случва с хората, които никога или много рядко са усещали майчината нежност и физическо докосване:
Израснах с емоционално недостъпна майка. Ето резултата.
Майките, които се заиграват с чувството на вина или манипулират децата си, определено спадат към графата на лошите родители. Първо, защото е много лесно да манипулираш или използваш чувството на вина на някой, който е по-слаб, по-беззащитен, а и напълно зависим от теб. Второ, защото това издава слабост, незаинтересуваност, лош самоконтрол или инфантилност.
Има и майки, които винаги се самовъзприемат като жертви и по този начин постигат желания контрол над децата си. Други пък наказват децата с мълчание или зловредна критика, само и само да постигнат подчинение.
Във всички случаи такива поведения не са здравословни. Важно е да бъдеш честен и целенасочен когато комуникираш с детето, да разбираш и цениш изборите му и да му обясяваш последствията от взетите решения.
Майките, които не поставят граници или не отправят очаквания към детето, също спадат към графата на лошите родители. Слабите граници, както и ниските очаквания водят до липса на дисциплина. Важно е детето да получава ясна представа как трябва да се държи, кое поведение е нежелано и вредно и кое до какви последствия води.
Ако детето има опасно или неадекватно поведение в дадени ситуации, трябва веднага да му се каже. Ако майката позволява на детето да се държи по опасен или застрашащ другите начин, това ще доведе до различни проблеми в бъдеще. Ако децата виж, че не обръщате внимание или не се карате на поведение, което е вредно или опасно, те ще се научат да неглижират вашия авторитет и ще решат, че всичко ще им се размине. А вашите отношения определено ще пострадат.
С лесния достъп до технологиите и ползите от тях, е изкушаващо да отделяме време единствено за себе си. Но е ключово да се научим да отделяме време и за детето си, защото така развиаваме доверието му към нас, а връзката ни се задълбочава. Детето се чувства сигурно и обичано и така се научава да комуникира и да изразява нуждите си. Така че дори да сме много заети, е важно да отделяме време за прекарване с детето. Времето, в което родителят е „залепен“ за екрана е време, през което детето се чувства самотно и незабелязано.
Тя не знае какво се случва в училище. Не помага с домашните. Не идва на училищни представления. Не знае с кого се вижда детето й и кои са му приятелите. Неслучайно децата започват да развиват усещането, че са необичани, или отхвърляни, защото родителите им не се интересуват от дейностите им. Такива деца често заживяват с усещането, че не заслужават достатъчно любов и това се отразява както на самочувствието им, така и на личния им живот в дългосрочен план.
Вижте още:
„Марш в ъгъла! Наказан си!“ или как не бива да възпитаваме децата си
Много е важно децата да растат в балансирана домашна среда: да имат достатъчно лична свобода, но в същото време да се подчиняват на общите правила на дома, както и на определена ежедневна рутина. Това означава да има баланс и между времето, прекарвано от тях извън дома и времето, прекарвано с технологии или в писане на домашни. Лошите родители не упражняват родителски контрол над устройствата на своите деца, не слагат ограничения върху излизанията, не могат да осигурят спокойствие и рутина у дома, което обрича децата на хаос и липса на систматичност. Спокойствието е полезно, защото само така децата могат да полагат усилия за учене и постигане на успехи в която и да е област.
Независимо дали упражнява емоционално или физическо насилие, тя обрича децата си на цял живот борба със страха и на модели, които ще повтарят опасното й и насилническо поведение. Жени, които не успяват да се преборят със собствената си агресия в опит да установят контрол над децата си, трябва да потърсят спешно психилогическа помощ, а децата им следва да бъдат изведени от дома в името на живота и здравето им.
Вижте още:
Никога няма да се държа с децата си, както майка ми се държеше с мен
Ако тя постоянно критикува, вероятно не е наясно колко много влияние оказва това върху детето й. Ако знаеше, че критиката може да доведе до тотална липса на самочувствие и да доведе до дългосрочни психологически и емоционални последици за детето, би се замислила. Или пък не. Има жени, които смятат, че чрез критиката ще успеят да оформят по-съвършен човек. Това е и начин да изразяват собствената си неудовлетвореност над съществото, за чието формиране носят огромна отговорност. Това не означава, че никога не трябва да критикуваме детето, но има начини по които това да се прави – внимателно, загрижено, с любов и без обиди. И най-вече детето трябва да вижда, че се гордеем с него, а не че ни е срам от поведението, действията и от самото му съществуване.
Вижте още:
Не съм много добра майка и мисля, че това е ОК
