Нова приказка: Вълшебният ключ

| от Надежда Игнатова |

Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150 лв. парична награда.

В далечно царство-господарство царувал жесток господар, който тормозел поданиците си и винаги ги товарел с много работа и тежки данъци. Пристигнал в престолния град добър вълшебник. Като видял колко унили са хората и как изнемогват от непосилния труд, той решил да им помогне. За да накаже царя и да му даде урок, вълшебникът заключил двореца му с магия, а пред портите оставил да пази един страховит дракон.

Царят останал затворен като птица в златен кафез, неспособен да се освободи от магията на вълшебника. В безсилието си той обещал единствената си дъщеря за жена на този, който успее да отключи омагьосания дворец. Много момци – знатни принцове и напети благородници, смели рицари и странстващи трубадури, се опитали да намерят вълшебния ключ, но не успели и се отказали.

Имало един скромен и добър младеж, който също тръгнал да търси ключа. Вървял той, вървял и стигнал до гъста гора. В гората имало бистро изворче, което му се примолило с човешки глас: – Млади човече, помогни ми! Един стар дънер е паднал напреки, ако не бъде отместен, водите ми ще блатясат, а полянките наоколо ще повехнат. Момъкът не му мислил много, поогледал се, намерил един здрав клон и с него успял да повдигне падналия дънер и да го премести.

Изворчето заклокочило по-буйно и казало на момчето: – Благодаря ти, че освободи водите ми и те сега отново ще могат бодро да бързат надолу към долината. В отплата ще ти дам карта, с която да намериш ключа за омагьосаното царство, но трябва да ми отговориш на следния въпрос: „Какви качества трябва да притежаваш, за да успееш?“

Момъкът приел предизвикателството на драго сърце, като отговорил, че са нужни смелост и хитрост. Изворчето му дало картата и му пожелало сполука. И така сърцатият младеж отново се отправил да дири вълшебния ключ. Вървял дни и нощи, минал през девет гори в десета, стигнал до една загадъчна пещера. Без да се поколебае, той влязъл в пещерата, проврял се през паяжините, покрай стрелкащите се и писукащи прилепи и открил в една скална ниша тежък, ръждив ключ.

Зарадвал се момъкът, пъхнал ключа в торбата си и се отправил обратно към двореца. По пътя си срещнал овчари, от които купил две угоени овце, а после продължил все по-уверен и доволен, окрилен от мисълта, че скоро царската дъщеря ще стане негова жена. Преди да влезе в града, заклал овцете, а вятърът понесъл миризмата на кръв и месо чак до носа на дракона, който бил измършавял и пригладнял на своя пост. Звярът забравил заръката на вълшебника, полетял към миризмата на прясно агнешко и оставил двореца без надзор.

Хитрият момък използвал сгодния момент, прокраднал се до тежките порти и отключил омагьосаната ключалка с вълшебния ключ. Така магията била развалена. Докато бил в плен, царят осъзнал грешката си и разбрал, че най-висшето благо е това да си свободен. Той се разкаял за своята жестокост и обещал оттук нататък да управлява справедливо, без да тормози народа си.

Спазил с охота даденото обещание и оженил смелия момък за прекрасната си дъщеря. В двореца вдигнали сватба за чудо и приказ, а мъдрият вълшебник, който наблюдавал всичко в кристалното си кълбо, се усмихнал доволен и полетял, носен на гърба на дракона, да се бори с други несправедливости.