Нова приказка за „лека нощ“ от конкурса НАПИШИ МИ ПРИКАЗКА в Mamamia.bg. Очакваме вашите ръкописи тук! Нека да творим и да четем повече на децата заедно! За най-добрите ще има чудесни награди. А от юни до декември ще излъчваме Приказка на месеца, чийто автор ще получава 150лв. парична награда
Живееше някога в малко градче, момченце с очила и с на лунички носле. Казваше се Борко и в нощното небето бдеше зорко!
Стаята му беше най – нависоко с гледка от прозорчето – надалеч и нашироко.
Обичаше нощем да гледа звездите чак докато Сънчо му затвори очите.
И в една нощ, лятна и необикновена видя в небето светлика зелена – отвори той широко очички; сложи очилата с разтреперани ръчички…Там горе не на далеко летеше корабче – кръгло и леко.
Извади бинокъл тежък и стар, „Ех мамо, тате, какъв – телескоп съм си избрал!“ – каза си тихо и сериозно се загледа – „Я, като че ли летците насреща имаха повреда!?“
Нахлузи набързо новите пантофки приготвени до прозореца през сухите тренировки – тренировки тежки и сурови точно за случай като този!
Метна през прозореца здраво въженце и заспуска се надолу, като обучено тюленче. Скокна смело на земята, но се сети за водата – „Ами да, летците може да са жадни, а може дори и да са гладни!“- и втурна се към къщата обратно, но натъкна се на своя татко. Бързо ситуацията обясни и смелият баща към офанзивата се присъедини.
Грабнаха отвертка и фенерче, вода, сандвич, дори тефтерче и закрачиха мъжки към полето, към полето там където бе се приземила кръглата совалка, колкото картофче малка!
Зачудиха се таткото и Борко, колко мъничко е само, колко!?!
Наведе се тогава смелия баща и побра се кораба в едната му ръка. Oгледа го от тук оттам и повредата намери сам – oт лявата му страничка се бе забила борова игличка!
Подаде го внимателно на Борко, a той със мъничка ръчичка махна острата игличка.
Корабче ли бе или совалка – светна, като пламъчето на запалка.
Нависоко се издигна, като птичка полетя и след миг пред Борковите очички, появи се кутия на звездички!
Залепена беше и бележка от перцето не по –тежка:
„ Корабче „Картофче“ много благодари, че от бедата тежка, ти го спаси! Ето подаръче, за което отдавна мечтаеш, защото да гледаш към звездите, значи да искаш да знаеш!“ .
В кутията лежеше голям телескоп, колкото дулото на бойния топ! Наредиха го във малката му стая, но аз вярвам и аз зная, че Борко с него над небето
бди и от корабче „Картофче“ търси той следи!
А вие мечтаете ли, деца?
