Декември – сняг, уют, мандарини, канелени пръчки, топъл шоколад, вълнени чорапи и очакване на споделени мигове и хубави подаръци. Или по-скоро: декември – непостоянен климат, непредвидени разходи, 2-3 настинки, свръхзаетост на работа, нежелани социални ангажименти, закъснели доставки и и още неочаквани разходи. Коледният чеклист изглежда по-скоро така.
Всяка година по някакъв начин избутваме до заветния 24-и, за да посрещнем Бъдни вечер в компанията на най-обичаните си. Същото се отнася и за тях. С всяка следваща година сякаш става все по-трудно. Веднъж отметнем ли списъка със задачи, наистина ни остава само да се насладим на няколко спокойни и щастливи дни. Обаче остава една важна и неочаквано трудна за изпълнение заадача. Да не разваляме празниците. Нито своите, нито тези на ближния. Това е финалният бос. И той може да бъде победен, хрумват ми поне няколко насоки.
Не мислете, че ако пуснете петаче в шапката на просяк, благотворителен sms или превод по сметката за някоя кауза, всичко вече е шест. Не можете да сте навсякъде, не можете да помогнете на всеки – да, така е. Помислете какво е важно за вас и как може да допринесете за реализацията му на практика. Изберете своята кауза. И начина си да помагате – не е нужно да е с пари. Понякога думите и посланията правят много повече от едни двайсет лева, които са ви останали излишни. Борете се за положителната промяна, която искате. Не се отказвайте от нея. Годината има още 364 дни, а следващата – даже 365.
Ако не ви харесва как се обличат близките ви, какво четат или какви са хобитата им, запазете това мнение за себе си. Нека подаръкът ви за тях не е дрехата, която вие мислите, че им отива, книгата, която вие намирате за правилна, или заниманието, което вие искате да започнат. Приемането е по-хубав подарък от вещите. Ето и няколко идеи за наистина хубав подарък.
И каквато и да е цената им, не я коментирайте. Едно просто „благодаря“ върши работа. Не всеки е длъжен да разполага с пари или въображение. Помислил е за вас и е вложил емоция. Нищо не ви пречи тихомълком да размените, продадете или преподарите подаръка, който не ви харесва. И да комуникирате по-ясно какво всъщност харесвате занапред. А разликата в цените се дължи на разлика в стандарта, не на различно количество любов или на желание за демонстрация на лукс.
Един път за разнообразие опитайте да проверите дали наистина е нужно някой да е умрял, за да е празнична коледната ви трапеза. И необходимо ли е да сте на градус, за да търпите близките си. Кой знае, може пък да ви хареса.
В свят, където милиони деца заспиват гладни, колко точно е празнично, топло и човешко, да приготвите осем предястия, седем основни и десет сладкиша за има-няма пет-шест души? Да се скарате къде ще го прибирате всичко това. Кой е ял прекалено и кой не е ял достатъчно. И накрая да извхърлите повече от половината, защото се е развалила или на всички ви е писнало от нея.
Сериозно, какво ѝ е на миналогодишната украса? Какво им е на съдовете, които вече имате? Какво не е наред с пуловера ви с еленче, че тази година да ви трябва с мече, преди да го затворите в гардероба отново и вероятно завинаги?
Вината за забавената ви доставка не е лично тяхна. А и да беше, наистина ли една вещ или порция, която не е стигнала до вас навреме или по начина, по който сте си я представяли, е причина да сринете със земята един човек, който просто си върши работата и иска да се прибере при близките си? Този човек не е причината за всичкото ви напрежение.
Сигурна съм, че от време на време ми хрумва някоя мъдра сентенция като тази, че „не си сам на празниците, ако си самодостатъчен“, или че „не парите правят празника“. И все пак ако изкарвате 10 000 и ги харчите за себе си, пропуснете да обяснявате това на приятелите си, които хранят две деца с 1500. Както и да казвате, че самотата е въпрос на възприятие, докато посрещате Коледа, заобиколени от семейство и приятели, а някой друг човек вечеря сам вкъщи, без да е Маколи Кълкин.
Естествено, че не разбират елементарни неща като това защо мир не се постига чрез бомби или авторитарност. Естествено, че тях ги дразни защо вие не разбирате очевадни неща като това че бракът е съюз между мъж и жена, защото „така е казал Господ“. И все пак тези хора ви обичат и държат на вас. И колкото и безумни да ви се струват мненията им, на пръсти се броят случаите, когато мотивацията на човек да има абсурдни политически убеждения се базира на зло. Не им казвайте, че ги намирате за вредни тъпанари, макар и да е така. Просто няма да ги убедите в нищо. Опитайте да потърсите съвместната база на вижданията ви, ако навлезете в такъв разговор. Изградете наратива си върху това и ще увеличите шанса си да повлияете положително. И не е задължително да промените близките си точно днес.
Преди време, по повод мои колебания в личен план, един от най-близките ми хора ми каза „не гледай толкова къде е политическият компас на човек, гледай къде му е сърцето“. И се сещам за това всеки ден.
И не пожелавайте на другите вашите желания за тях. С коментарите за личния живот, личните финанси, хранителните навици и личните избори на другите няма да постигнете нищо, освен да ги нараните. Каквато и да причината за тези им избори. Попитайте ги какво интересно искат да ви разкажат за живота си, вместо да ги наставлявате как трябва да изглежда този живот според вас.
Да, супер е да сте с близки, приятели, колеги и любими хора в дните около празниците. Вие мислите така, а някой може да мисли другояче. Ако е преценил да изключи телефона си и да не ходи по никакви партита и социални мероприятия, може би неговият начин да празнува е този. Не го приемайте като лично отношение и оставете хората на мира, ако искат това. Понякога това може да е най-хубавият подарък за тях.
Стига социален натиск. Сериозно. И светли празници!
Вижте още:
