Търкането на билетчета се превърна в национален спорт. Ако го включат в някой от международните спортни форуми, България ще вземе всички златни медали без конкуренция в съответната категория.
Защо ли? Защото българският народ има нужда от надежда. Билетчето се превърна в символ на надеждата в нашата мила страна. Надежда да спечелиш пари, да си оправиш живота, да отидеш на почивка, да си купиш кола или къща, да помогнеш на децата. Надежда, която я изтъркваш със помощта на стотинка, а не с пот на челото.
„Ако можех да имам едно, магазинче с две полички. Бих продавал познайте какво – надежда, надежда за всички“ – е казал поета. Нека да се опитаме да разтълкуваме „надеждата“. Тя трябва да е ясна, точна, материална и лесна. Българинът не обича да се труди, за да придобие нещо голямо. Алтернативата на билетчето е ясна – да бачка цял живот, за да осигури материалното спокойствие на семейството си. Какво му дава билетчето – бързо и лесно спокойствие, което ще му спечели един милион.
Защо вървят билетчетата в България – защото с едно движение на ръката, имаш възможност да спечелиш милиони. Друг е въпросът колко често се случва това. Хора от села и паланки се хвалят всяка вечер по телевизора, че са улучили голямото число, но аз не познавам никой от тях. Ако трябва да бъда до болка честна – не им вярвам. Търкам билетчета, защото и аз искам да спечеля един милион, но не вярвам и тук идва противоречието. Защо търкаме при положение, че не вярваме?!
Може би „Продавачът на надежда“ е прекалено хитър и знае точно по какъв начин да ни зариби, за да печели милиони от нас балъците. Ето така се става милионер, а не с търкане на билетчета.
И още нещо „Продавачът на надежда“ не е Захари Бахаров, той е просто лице, който си храни семейството. По същия начин, по който ние храним семейството на „Продавача“. Ако не спечелите от поредното билетче Бахаров не ви е виновен – вие сте си виновни, защото вярвате, защото се надявате и защото искате да ви падне куфар с пари от небето.
Българинът е мързелив и затова подобни игри имат небивал успех в нашата страна. По-добре да търкаме, отколкото да работим.
Честит ден на мързела!
