За българския турист стигането до Прага винаги е било нелека задача поради липсата на удобни и достъпни полети. До такава степен, че една година реших, че е по-удобно да прекарам близо 20 часа в автобус от Германия, за да достигна чешката столица. Към днешна дата опциите са две – с националния превозвач от София и с ниско тарифен, но от Варна.
Последното си пътешествие до там си подарих за Осми март и тъй като вече два пъти бях разглеждала града, този път се насочихме към близките дестинации около него.
Само на един час път с автобус се намира Терезин, малко градче, където е разположен нацистки концлагер без аналог.
Под името Терезиенщат (честно наричано просто Терезин) се крият гето и транзитен концентрационен лагер за евреи. В Терезин немците са използвали средновековна крепост, която по ирония на съдбата е била построена именно, за да отблъсква готите, но никога не е била използвана за военни действия. Това прави мястото уникално, защото е имало една идея по-добри условия от други подобни места и е дало възможност на нацистите да заблуждават представителите на Международния червен кръст, че всичко в лагерите е наред, защото всеки път, когато са искали да направят проверка са им казвали – „Идете в Терезин, там е нашият модел, няма нужда да гледате другите, те са същите като Терезин“.
Разбира се, не са били. Дори Терезин не е бил, какъвто са го представяли. Терезин е бил „спа резорт“, не трудов лагер, не концлагер… спа резорт. Спа резорт, в който са загинали над 30 000 евреи, а други 90 000 са депортирани към различни лагери като от разпределителна гара. Толкова за това мрачно място, което всъщност е дало началото на изненадващо голямо количество поезия и изкуство, които можете да видите в музея на гетото, защото културата винаги е спасявала човешкия дух, дори в най – тежките условия.
Истината е, че междуградският транспорт в Чехия е почти толкова объркващ колкото този в България.
Опитахме се с предварително онлайн проучване, опитахме се и без. В крайна сметка всичко се случи с много питане, много тичане и много чакане. Бях обаче твърдо решена, че трябва да успеем да видим и Кутна Хора, чийто исторически център е защитен от ЮНЕСКО, в същия ден. Причината хората да посещават това място обаче е уникална църква, декорирана с не какво да е, а с костите на над 80 000 души. В резултат не на някоя зловеща готическа история, а защото след като там била донесена пръст от светите земи, толкова много хора искали да бъдат погребани наоколо, че в даден момент трябвало да ги разровят. Не че успяхме да стигнем в работното ѝ време поради гореспоменатата транспортна система, но понякога пътуванията работят така и това е окей. Успяхме обаче да се насладим на чудесна традиционна вечеря и да разгледам центъра на една от междинните ни гари – Колин, съвсем буквално – на спринт.
Продължавам към Ден 2 с въпроса: Някога искало ли ви се да сте принцеса?
На мен да, при това много. Даже си бях харесала принц, ама тази работа не се получи. Остана ми само любовта към замъците и дългите рокли. Знам, че и двете са доста неудобни и трудни за отопление, но не мога да спра да ги харесвам. Затова винаги като видя замък или възможност да посетя такъв, се възползвам от нея с целия ентусиазъм на 3-годишно, което гледа „Замръзналото кралство“ за 265-и път. Така че няма да ви изненадам с това, че щом видях в брошурата от информационния център, че на 40 минути от Прага има замък, веднага реших, че ще намерим време да го посетим. За моя радост, докато в родния ми Пловдив беше близо 16 градуса, около Прага температурите бяха близки до тези във „Замръзналото кралство“. С други думи, имах щастието да ме вали красив бял сняг по пътя към замъка (за целите на тази история ще пропусна фактът, че въпросният сняг леко биеше на градушка, такива неща не се казват в приказките).
Замъкът е построен от Чарлз IV и използван само от него, а днес може да бъде посетен само с гид, който старателно отваря старинните зали за туристите и веднага след това ги заключва, което само добавя към магията на това място. Нищо обаче не е толкова магично колкото тичането надолу по хълма, за да не изпуснеш влака по път към летището.
В крайна сметка, колкото и клиширано да звучи, Прага е един много красив европейски град, сравним единствено с Виена, и ви препоръчвам непременно да го посетите. Насладете се на местната кухня и бира и не пропускайте да опитате поне едно чешко коминче. Освен ако като мен не сте фен на „Замръзналото кралство“ обаче, изберете си някой по-топъл и приветлив месец от март, чехите имат истинска зима.
Вижте още:
