iStock

Основни принципи на съвременния БГ тийнейджър в IX-X клас (според учителката!)

28 април, 2023 12:00 | от Катерина Клинкова* | Извън гнездото

1. Винаги отричай.

Дори да са те хванали в крачка, пак отричай. Не е вярно, нищо не е станало.
Пример:

„Ама как ще замервам Петър с кърпички в лицето, бе г-жо?! Не е вярно!“
„Не съм преписвала, г-жо, откъде да преписвам, нали ми взехте телефона…“
„Ама защо сега на мен ми правите забележка, нищо не съм направила, не говоря, нали виждате, че И СЕГА НЕ ГОВОРЯ?!“

2. Никога не си виновен.

Като цяло наш’те са виновни, защото са ме направили. В училище госпожата е виновна. Тя ме е нарочила. Тя ме мрази. Изпитва ме само когато не съм учил. Веднъж не бях учил и тя ме хвана, *аси злобарката. Не съм пушил в тоалетната, тия са луди. Ама как ли пък няма да пуша, толкова съм депресиран. Това е е*аси гадното училище. Това е е*аси гадната система. Да, системата е виновна за всичко.

„Не, г-жо, имам домашно, аз ли съм виновна, че брат ми ми взе тетрадката по погрешка?!“
„Не съм виновна аз, че тоя телефон се бъгна. Иначе имам домашно. На телефона беше.“
„Извинявайте, ама не е моя вината, че закъснях. Имаше задръстване/нямаше кой да ме докара/майка ми се забави, докато оправя брат ми/треньорът ме задържа по-дълго…“

3. Никога не ти е студено.

Излизаш по тениска в голямото, дори да е -5.

“Престанете да ми повтаряте да се обличам, вече съм голям, на цели 15 съм и ще правя каквото си искааааммм!!!”

4. Винаги съм гладен.

Всяко междучасие трябва да се яде. Най-големите боклуци.

„Г-жо, моля Ви, пуснете ни по-рано, умираме от глааааад!“
„Тоя Асен от 10в е страшна скръндза. Имал рожден ден, а дори един бонбон не даде. Аз верно, че вече изядох два…“
„Това училище е като затвор, лавката не работи, откъде да си купя хранааааа?“

5. Винаги се пазари за оценки, колкото и да си или да не си учил.

„Г-жо, ако прочета това стихотворение на глас, ще ми пишете ли 6? А ако го науча наизуст?“
„Сега Вие си мислите, че съм неподготвена, но аз всичко съм чела, ВСИЧ-КОО! Е чак пък цялата книга… от учебника четох… Е чак пък целия откъс… Ама, г-жо, чела съм, искам 6!!!“
„Цял час говорих, ще ми пишете ли 6?“
„Г-жо, първия въпрос от този тест го знам. Ето, вижте, написах си името, колко точки давате за това?“

6. Вече съм голям човек и всичко трябва да ми е класифицирано.

Това ми е любимата група. Това ми е най-добрата приятелка. Не обичам чушки. Точка. (Следващата седмица всичко е различно, но, хей, в динамичен свят живеем, нали?!)

7. Приятелството е най-важното нещо.

Понеделник: г-жо, Ема ми е най-добрата приятелка, познаваме се от 3-ти клас.
Сряда: с Ема се скарахме, тя е ужасна.
Четвъртък: г-жо, искам да Ви кажа, че с Ема се мразим и СЪВСЕМ САМА съм направила цялата презентация. Ще ми пишете ли 6? (Вж. т. 5)
Петък: всичко е наред, г-жо, с Ема пак сме приятелки.
„Тоя Иван е ужасен и вече не ми е приятел! Дадох му 1 лв назаем миналата седмица и той още не ми го връща!!!“
„Не, не, Вие не разбирате, г-жо. Някои хора от тоя клас си мислят, че приятелство значи само да ме използват. Ето, на Любо цял срок му пиша домашните по иврит, а той пак ме изпорти, че съм снимал задачите по матетика. Глупак!“

8. Възрастта е относителна.

Понякога си голям, понякога си малък, зависи от случая. Всички над 20 са дърти. Над 40 са почти за пенсия.

„Ама, г-жо, Вие ни се подигравате, как няма да знаем как се пише „въстание“, да не сме 5-ти клас?“
„А между другото, коренспондеция се пише с две у-та, нали?“
„Ама, г-жо, Вие какво очаквате, ние сме едва 9-ти клас…“
С важен тон: „Г-жо, не знам кога ще успея да направя контролното, другата седмица ще пътувам до Франция, а по-другата съм на състезание. Ох, много съм заета…“

9. Изобщо всичко е относително и всичко е въпрос на мнение.

То си зависи от човека, всички са различни.

„Според мен младостта в „Писмо“ е жизнерадостна. Аз така го усещам. Ама какво страдание виждате Вие там?! Ама как да не съм го чела?! Вие просто не зачитате моето мнение.“
„Според мен Паисий е бил малко объркан по отношение на българите и затова е сложил „славяно“ пред „българска“, за всеки случай…“
„Според мен Ема Бовари е просто алчна. Ако имаше повече шапки, нямаше да се самоубие. Аз така го усещам. Точка.“
– Героят в това стихотворение се бори за свободата на България.
– Ама каква свобода, ние сме в междувоенния период, България отдавна е свободна…
– Опс, да. Ама вижте, г-жо, свободата е нещо относително, за един значи едно, за друг – друго… Между другото, вижте колко разсъждавам цял час, ще ми пишете ли 6? (Вж. т. 5)

10. Всички са срещу теб и всички те мразят.

Класната ти е ужасна. Тая по химия те е нарочила. Тоя по математика нарочно дава най-трудните задачи. За да имаме всички двойки. (Вж. т. 2) Тия родители защо изобщо правят деца, щом после само ги тормозят и не им дават достатъчно джобни?!

„Г-жо, моля Ви, не връщайте контролните преди ваканцията. Баща ми каза, че ако имам 3, за Великден мен ще ме сложи на чевермето и ще ме върти над огъня вместо агне.“
„Г-жо, моля Ви ме изпитайте, че дъртият пак е полудял и ми взе телефона. Да си прочета домашното, добре, веднага, нямате проблеми! Кое ни беше домашното?“
„Любовта и омразата са много относителни. Ето, наш’те толкова ме обичат, че чак ме мразят…“

*Оригиналният текст е публикуван във Facebook профила на авторката и е споделен тук с изричното ѝ съгласие.

Вижте още: