Боса, бременна и до печката – такъв е образът на българската жена, който медиите отразяват след поредното изследване за нагласи в българското общество.
Само преди няколко дни излезе друго социологическо проучване, което твърдеше, че според православните българи мястото на жената е вкъщи, за да отглежда децата.
Такива изследвания представят българската жена в неблагоприятна светлина, но тяхната социология е доста изкривена. В действителност в проучването се иска участниците да изразят съгласие или несъгласие с твърдението „Най-важната роля на жената е да се грижи за дома и семейството си“. Това не е идентично на „Това е единственото нещо, което може или трябва да прави жената“. От друга страна според резултатите, 64 на сто са на мнение, че жените в България са постигнали равенство в политиката, 67% мислят същото за равенството на работното място, а 62% – за жените на ръководни позиции.
Цели 24% от българите обаче застават зад твърдението, че жените нямат нужните знания и умения като мъжете, за да се занимават с политика наравно с тях. В страната, където вицепрезидентът, председателят на парламента и пет от министрите са жени, отново твърдението не е особено достоверно.
Къде е истината?
Истината е, че да си успешна майка и да имаш добра кариера са две трудно съвместими неща. Поради много причини: първо майчинството неминуемо те връща назад в професионално отношение, защото просто за определен период от време те няма на работа. Това, разбира се, не значи, че не може да се върнеш и ще останеш да бършеш наакани дупета до края на живота си. Но не е лесно.
Денят на работещата майка започва рано сутрин със събуждане, закуски, отвеждане до учебни заведения. Тя поглежда с ужас телефонът в очакване да й звъннат от детската градина или от училище, че някой се е разболял, или са го изгонили от час или друг проблем. А работодателите искат да работиш, ангажиментите си вървят и никой не се интересува, че твоето дете не те е оставило цяла нощ да спиш.
Работата на българската жена продължава и след като свърши работния ден, защото тогава тя се прехвърля вкъщи, където трябва да приготви храна, да приведе дома в адекватен вид, различен от кочина и да угоди и на мъжа си, който очаква освен за децата, тя да се погрижи и за него. Не че на него не може да се разчита в грижите за децата, но той все ще забрави нещо, друго няма да е разбрал и има нужда от контрол и напомняне. В най-добрия случай, защото има и по-лоши случаи, в които мъжете изобщо не се чувстват длъжни да споделят домакинските грижи или гледането на децата, тъй като това си е женска работа.
За да е успешна мисията работеща майка, тя има нужда от помощници. Това може да са родителите й или свекърът и свекървата, ако имат възможност и желание, някоя съседка или приятелка или детегледачка. Изборът зависи от много фактори. Дори в идеалните случаи обаче има нужда от добра организация, с която отново е нагърбена жената.
Затова лично на мен, гениалната идея на социалното министерство да предлага детегледачки на майките, за да се върнат по-рано на работа, като кандидатите се взимат от регистрираните на трудовата борса, ми звучи абсурдно. Вие бихте ли си поверили детето на някой, който никъде другаде не си е намерил работа и е съгласен да го гледа за 460 лева на месец. Един бърз преглед на форумите за търсене на детегледачки показва, че жените искат по 800 лева за целодневна заетост. В Англия, например, се възстановяват част от разходите на семействата за гледане на деца по техен избор – детегледачка, частна детска градина, детски център. Това звучи доста по-приемливо. Същата сума може да се даде по този начин, а не с един куршум – два заека, хем да кажем, че правим нещо за майките, хем да намалим безработните, понеже да гледаш дете е най-лесната работа.
Но да се върнем на работещата майка, тя си ляга към полунощ, след като е приспала и изкъпала децата, помогнала им е за домашните, приготвила е дрехите за следващия ден. И просто се трупясва на възглавницата.
Картината не е розова, може би затова младите жени трудно се решават на деца, а майките оплакват нерадостната си съдба и обичат да я описват в най-черни краски. Или мнозина се ограничават до едно дете, убедени, че за повече просто нямат сили.
Затова имат вина и медиите, които представят жената-майка с пеньоар и ролки в кухнята, активист за градинката пред блока и други подобни. Имат вина и някои майки, тъй като твърдения от рода на „Аз родих и си гледам детето, затова заслужавам доживотен златен медал“, или „Който не кърми е национален предател и зложелател на детето си“, само затвърждават образа на българската майка, която стои зад печката.
Само преди петдесет години жените са си стоели вкъщи и са гледали децата цял живот, други, с по-малки финансови възможности, са правели това, като допълнително са се претрепвали от работа. През комунизма жената стана основа на социалистическия труд, защото всички трябваше да работят. Междувременно движението за правата на жените постигна невероятни победи по света и въпреки това неравенство има.
Важното е да има избор. Сигурно има жени, които с удоволствие биха останали вкъщи да се грижат за децата и семейството, но нека те го правят, защото така искат, а не по задължение. Както има и други, които освен да бъдат майки, имат нужда да се занимават и с нещо друго, и го правят много добре.
Не съществува образ на идеалната, средностатистическата българска майка или жена. Всяка майка е различна, което не я прави по-добра или по-лоша, просто хората са различни. Нищо, че тези нюанси трудно се улавят от статистиката.
