iStock

„Луд ли си? Нека да ти кажа как се чувстваш всъщност…“

12 юли, 2022 14:23 | от MamaMia | Извън гнездото

На английски език терминът за това поведение се нарича „gaslighting“, а на чист български е да те правят на луд. Коригирането на чуждите чувства и мисли е форма на вербална злоупотреба в отношенията между хората, при която някой отрича вашата реалност и ви кара да поставяте под съмнение собствения си опит или вярвания. Най-често се използва в конфликтни ситуации.

Психоаналитикът Бабита Спинели обяснява, че това е манипулация при която някой отхвърля вашето възприятие за реалността или ви кара да поставите под съмнение вашата преценка, памет, възприятия, чувства. Спинели отбелязва, че независимо от размера на манипулацията, и от това дали се случва волно или неволно, тя е вредна и опасна за нас, защото подронва дългосрочно чувството ни за преценка, уменията ни да взимаме ежедневни решения, да преговаряме.

Най-лесно можете да разпознаете дали се случва с вас по това, че манипулаторът вижда конфиктните моменти бинарно, във всички ситуации, без изключения – той винаги е правият, вие винаги сте в грешка. Той лавира между твърдения, така че да изкриви реалността в своя полза, а вас да изкара хора, които не са наясно със себе си, едва ли не почти невменяеми, така че мнението, аргументите и тезата ви да нямат тежест. Вие все се оказвате объркани, наивни, твърде емоционални, преувеличаващи, вманиачени. Има характерна лексика за този тип поведение и добре да се замислите за намеренията и начина на общуване на хората около себе си, ако я чувате твърде често:

Никога не съм казвал подобно нещо.
Направих го, защото те обичам.
Не знам защо го превръщаш в голям въпрос.
Прекалено чувствителен си.
И аз едно време така съм си въобразявал.
Драматизираш!
Замислял ли си се, че проблемът е в тебе?
Ако ме обичаше, щеше да постъпиш различно.
Ти си луд.
Заблуждаваш се.
Ти просто си несигурен.
Ще докажеш колко си егоистичен, ако не направиш това за мен.
Въобразяваш си неща.
Ти ме провокира да постъпя така.
Само си мислиш, че се чувстваш така.
Това никога не се е случвало.
Не е толкова голяма работа.
Просто си параноичен.
Излишно се вглеждаш в това.
Правиш от мухата слон.
Не си наред, ако мислиш така.
Защо ме караш да се държа зле с тебе?
Не си фантазирай!
Върни се в реалността!
Не сме водили такъв разговор.
Нищо такова не съм обещавал.
В твоя свят може и да е така.
Това да не си го сънувал?
Нормален човек не би се държал като тебе.

Как се отговаря на този род реплики? Със запазване на спокойствие, на първо място, тъй като те целят именно да ви изкарат от кожата ви, да се проявите като нестабилен и истеричен човек и сами да дискредитирате тезата си по този начин, едва ли не да „докажете“, че наистина нещо не сте съвсем добре и си живеете в собствен свят. Терапевтът Алиса Манкао съветва да се придържате към следните постулати в отговор на дискредитиращото и манипулативно поведение:

Чувствата ми са реални и валидни. Не оценявам, че ми казваш, че съм прекалено чувствителен.
Не ми казвай как да се чувствам. Ето как се чувствам.
Разрешено ми е да изследвам тези теми и разговори с вас. Не ми казвай, че съм драматичен.
Знам много добре какво видях и чух.
Няма да продължа този разговор, ако продължаваш да омаловажаваш това, което изпитвам.

Ако опитите ви да наложите здравословни граници и дискурс на общуване не бъдат уважени, оттам нататък зависи от вас да решите дали връзката си заслужава да я продължите, независимо дали е романтична връзка, приятелска или в рамките на вашето семейство или работно място.

Вижте още: