На 27 ноември в Топлоцентрала ще гледаме спектакълът "37 клечки кибрит". Българо-немската театрална копродукция е дело на 36 маймуни (София) с TARTproduktion (Щутгарт), Fitz! (Щутгарт), ТNL (Люксембург).
Спектакълат, създаден от Здрава Каменова и Гергана Димитрова, представя историята на Елена - българска болногледачка в Германия. Пиесата се основава на реални интервюта, проведени с болногледачи и агенции, в които те споделят личните си истории и преживявания, както като процес на търсене и намиране на работа в чужда страна, така и като последствия, които това има за отношенията и връзката им със семейството и близките им, които остават в България.
Жанрово спектакълът минава по ръба на криминалната история и социалната драма, като се превръща в огледало на едно общество, разкъсвано от неравенства, напрежение и невидими зависимости.
Пиесата ще ни отведе директно в живота на болногледачката Елена, която точно в този момент отива при поредния си клиент. Всичко започва нормално, дори добре. Агенцията предлага хубави условия, къщата е красива, семейството изглежда мило. Усещането ѝ обаче е, че е притисната от всички страни. Собственото ѝ семейство има нужда от парите, които изкарва в Германия, а клиентите се оказват не дотам безпроблемни.
В центъра на сцената стои и необичаен персонаж - кукла в човешки размер, изработена от германската артистка Антие Тьопфер, която вдъхва живот на границата между човек и предмет. Куклата изобразява болния старец, който трябва да бъде обслужван и обгрижван. Сковаността и липсата на самостоятелни реакции на неодушевеното тяло е решение, което добре работи в представлението и дори само чрез тези физически белези създава нужната атмосфера и усещане за наближаващия естествен край на човешкия живот.
В ролите ще видим Снежина Петрова, Мануела Саркисян, Вероник Кинен / Невена Калудова и Нейтън Купър / Пьотр Кшемински. Режисура и сценография: Бернхард Ойстершулте. Музика: Юлиан Стоичков.
От едната страна са хората, които тръгват да търсят по-добре платена работа и перспективи с техните дилеми, с жертвите, които трябва да направят, за да поддържат два паралелни живота: този в страната, в която работят, и този, където е семейството им. От другата страна са взаимоотношенията им с работодателите, които имат своите страхове да допускат непознати в домовете си да се грижат за, най-често, безпомощните им близки. В тази и без това сложна емоционално натоварена ситуация са намесени и не особено коректните посреднически агенции, които често пъти се възползват от деликатната ситуация на двете страни.
Спектакълът дава особен поглед към един проблем, който остава актуален в нашето общество - човешката и реалната цена, която плащаме за грижата.
