Вие oт кои родители стe? От тия, дето си пращат децата на училище, за да им се махнат от главата за няколко часа и не им дреме особено какво ще научат и дали изобщо ще научат нещо? Или пък сте от тия родители – Дон-Кихотовци, които си въобразяват, че като ходят на училище, децата им ще станат толкова образовани, че един ден с придобитото знание ще си осигурят професия, с парите от която да ви купят небостъргач в Хонг Конг? Или сте от Сърдитко-Петковците, които са убедени, че децата им, и да ходят, и да не ходят на училище, е все тая, понеже българското училище не е в състояние да ги подготви като за отличен шест по възможно най-важния предмет – Живия Живот. Какво като могат да решават задачи с дроби и знаят какви оръдия на труда са използвали първобитните хора през палеолита? Не е ли по-добре да знаят какви оръдия на труда да използват в нашата си епоха, за да могат например да източат бензин от резервоара на чужда кола или да се ориентират по звездите къде е най-близкият бар, ако случайно им падне батерията на телефона? Така де – не са ли по-важни нещата от живота – този, истинският, който ги очаква след матурите и броенето до 12?
Малко преди Деня на будителите една популярна медия зададе следния въпрос на своите последователи във Facebook: „Какво трябва да учат децата в училище, за да се подготвят за истинския живот?“
Обичам да чета хорските коментари, особено когато са под постове на реалити предавания, защото тогава хората наистина се раздават на макс, както е модерно да се казва. Коментарите под този пост обаче ме изненадаха приятно _ оказа се, че голяма част от българското родителско тяло има ясна визия за това какви нововъдения трябва да се направят в българската образователна система, за да бъдат децата на нацията възможно най-подготвени за неясното ни евро-ориентирано, климатично-ненадеждно и енергийно-безпощадно бъдеще.
NB! Отговорите по-долу са напълно реални. Сменени са обаче имената на коментиращите от мерки за сигурност – най-вече моята!
Труд и творчество
Нормално е израсналите в периода на кипящ социалистически труд и преизпълняване на петилетки мои набори да настояват в училище да се върнат часовете по трудово обучение. Ама не някакво „да мине номерът“, а истинско, хардкор трудово обучение. Ето конкретни примери:
„Момчетата да могат да оправят крана в кухнята, момичетата – да готвят мусака“. „Да се въведат часове по готварство и градинарство, както и по домашен бит и техника“. Особено оригинален, но и логично продиктуван от българския бит, съвет е да учат децата „как се вари ракия, понеже другото не е важно“. Този съвет се среща и в по-конкретизиран вариант, а именно: „Как да варят ракия от миналогодишни компоти“.
Морал и право
Привържениците на висшите морални ценности по никой начин не отсъпват на прагматиците. Разбира се, да призоваваш учителите да научат хлапетата на „учтивост, съпричасност, честност, лоялност, човечност и благородство“, звучи също толкова неизпълнимо и направо фантасмагорично, колкото да настояваш домашния ти любимец да се храни културно с нож и вилица. Подобна аналогия може и да е несправедлива и даже груба, обаче не виждам технически начин как да стане това, ако на децата не им идва отвътре и, по-важното, ако е липсвал добрият пример от прословутите „първите седем“. И после, чудя се как се имплементира такъв абстрактен материал в обучението? Аз си го представям така: учителката по математика пита с каква скорост са се движили две коли, тръгнали от две селища, разстоянието между което е 380 км, а едната се е движила със скорост с 5 км/ч по-висока от тази на другата кола. Срещнали се след 4 часа. А къде са се срещнали, извинете? „На пресечката на учтивост и благородство“, обяснява с блага усмивка госпожата.
Чудесно е, разбира се, всички деца по света, не само българчетата, да бъдат честни, отговорни и т.н. Обаче ми се иска да видя как хлапетата зубрят определенията за емпатия и човечност, а след часовете избиват зъбите на някое съучениче, понеже не ги кефи.
Еволюционистите пък, в лицето на „Слави Славов“ от с. Гавраилово, стискат палци, „ако е възможно, [децата ] да станат хора“, притеснени може би от това, че, ако се съди по поведението им, в момента са на някакъв междунен етап между австралопитека и хомо сапиенс.
Диалектически материализъм
Може би най-често срещаният отговор сред всичките останали в тази импровизирана анкета е: „Да мислят“. Мдаа, предполагам много родители, баби и дядовци са обезпокоени от липсата на каквато и да е мисъл в подрастващото поколение, за да бъдат толкова настоятелни да се приложи на практика считаната от някои за отживелица (много несправедливо, държа да отбележа!) философия на работническата класа. Разбираемо е, че тези, които ентусиазирано „викат“ за мисленето, не държат толкова на готвенето на мусака, но за сметка на това държат децата да излязат с диплома по „практическо преобразуване на действителността“. Слава богу, че към днешна дата това вече не значи преобразуване на доларите в марки.
„Мария Маркова“ например настоява децата да се образоват на финансова грамотност и дори предлага обучителните методи да са „ролеви игри за сближаване и логика“. Предложението на „Н. Крачунов“ е още по-конкретно: „Да се научат как се изплащат кредити“.
Вижте още: Как да научим детето да борави с пари
Мисля си, че ако Маркс и Енгелс бяха живи днес, като нищо можеха да си отворят частни школи, при това с голям успех.
Закон и ред
В тази група попадат може би най-съсипаните и възмутени от липсата на ред и контрол в нашето клето общество. Преценете сами от отговорите:
„Хубавата Джиджи“: „Да си научат правата и задълженията“.
„Roco-Bаrocco“: „Да стрелят“.
„Petur“ oт СОБТ е категоричен, макар и трудно да му се разбира на първо четене: „Задължителна Подготовка за От целяване, Физическо и да Работят Общественополезен труд че положението е тежко…“
А пък потребителят „Robin Hood“ дава линк към статия в Wikipedia за автомат Калашников АК-74. Посланието е завоалирано, но се подразбира.
Час на класния
Тук съм събрала пъстра китка от нестандартни предложения към министерството на образованието. Ето например една майка от София, чийто Facebook профил е пълен със сърчица, херувимчета и погачи, изказва простичкото желание учителите да научат децата „да не се лигавят“. Предложението „да се научат на прЪвопис“ идва от потребител, който най-много от всички би трябвало да се сърди на своите учители, че не са го научили на такъв навремето. А пък един любител на конспиративните теории смята, че „първото нещо, на което трябва да ги научат ,е че ВСИЧКО е една голяма лъжа!“.
Пловдивчанката „Ирина“ тропва с ръка по масата и заявява: „Да не ги жалим за някои неща!“. Ами да! Защо да не върнат летните ученически бригади от 80-те, питам и аз. Хаинбоаз вече е построен, обаче винаги можеш да пратиш три класа десетокласници да берат праскови в Петричко за един месец и да видим тогава кой ще има време да се лигави.
Повечето участвали в анкетата обаче залагат, директно или индиректно, на старата максима за първите седем години, които, според тях, са фундаментът на човешкото възпитание, защото тогава детето се научава да яде „гадни зеленчуци“ и да не псува баба си.
Дойде и моят ред да се изкажа по въпроса. Ами вижте, аз нямам деца и затова и не ми дреме особено какво ще учат в училище. Но ако трябва аз да застана зад учителската катедра и да им набия някаква мъдрост в неузрелите главици, най-вероятно ще се постарая да ги убедя, че няма лесно в тоя живот. И само ще им припомня как момчетата от BTS отиват в задължителна казарма —нищо, че са най-популярната К-поп група в света! Направо виждам как им замръзват усмивчиците – особено на тези от тях, които възнамеряват да се явят в музикален ТВ формат и да станат много известни и много богати. И си казват, верно бе, егати, несправедлив може да бъде животът!
Вижте още:
„Скачай, аз ще те хвана!“ – Да подготвим децата за несправедливия живот
