Аржентина – европейско убежище в Южна Америка

| от Николина Михайлова |


Аржентина е наистина магично място – огромна по американски, но със сладък европейски привкус. Първите 25 часа път, разделени между три полета и два континента, преминаха неусетно. Не знам дали зареди безкрайното ми желание да съм в Буенос Айрес, или зареди вкусната храна, която предоставят от турските авиолинии.

Пристигнахме преди изгрев слънце на новото летище на брега на океана и първото, което ни направи впечатление е, че небето на Аржентина е съвсем различно.

Всичко и цветове и сутрешни багри са сякаш по-меки и вече ти е малко по-уютно, докато се опитваш да разбереш къде точно си се озовал.

буенос айрес аржентина

Небето на Аржентина

Заминах, без да знам нищо за страната или за града, в който отивам. Знаех, че в Аржентина инфлацията последната година е малко над 100% и че любовта към футбола е на живот и смърт.

Нямахме дори план. Имах самолетен билет, резервация за хостел и беглата идея да посетя някой безплатен тур на града. Оказа се, че това е истинска рецепта за успех. За щастие бях предвидила достатъчно време да успеем да се потопим в атмосферата на града – десетина дни. Първите два си ги отделете за преодоляване на културния шок.

Още на първия ден в Аржентина ни се наложи да обменим пари.

При нестабилния курс на аржентинското песо, доларът е цар в тази държава. Оказа се, че не само всичко се плаща кеш (понеже не се знае от картата по какъв курс и с каква такса се тегли), но и че една чисто нова доларова банкнота всъщност струва на т.нар. „син“ (а реално черен) пазар, повече отколкото пет обикновени банкноти по 20 долара. Преглътнахме шока и продължихме да обикаляме града, вече въоръжени с няколкото стотин хилядарки. Реално 1000 аржентински песос са малко под 10 лева.

Вижте още: Рускините, които предпочитат да родят в Аржентина, отколкото в родината си

На втория вече бяхме навъртели 40 км пеша, напълно пленени от красотата на Буенос Айрес. Отне ни отне известно време, преди да осъзнаем, че между американските и европейските градове няма почти нищо общо. Болката в стъпалата и навъртените 30 0000 крачки обаче ми напомниха, че дори най-заклетите пешеходци от време на време имат нужда от градски транспорт. Всъщност се намирам в мегаполис. Едва на третия ден се научихме как да се справяме с градския транспорт. Той се оказа изключително бърз и удобен.

Въпреки това упорито продължихме да навъртаме и много километри пеш, защото тук има толкова много гледане и опознаване.

Не ти се иска да се откъснеш от магията на улиците, парковете и еклектичната архитектура. Улиците са изпълнени с живот, зеленина и танци, никога не ти е скучно. Буенос Айрес е град с 15 милиона жители. Само туристическите му части обхващат шест квартала покрай океана – Ла Бока, Сан Телмо, Пуерто Мадеро, Монсерат, Риколета, Ретиро и Палермо.

Вижте още: 5 действия, които ви правят туристи-идиоти

Всеки от тях има различна история и облик. Реално, ако посещаваш по един на ден, се чувстваш сякаш всеки ден си в различна държава. Ние отидохме на отделен тур за почти всеки ден от тях или си направихме такъв сами. С помощта на местните гидове историята на града оживя за нас и вече можехме по- лесно да навигираме през различните му части.

Въпреки че всички ни казваха как в Аржентина е много евтино и всичко ще ни се струва достъпно, оказа се, че цените са същите като в България.

За някои неща – като любимото ми сутрешно кафе – дори по-скъпи. Истината е, че аржентинците обичат своята национална напитка – мате, която наподобява зелен чай и стимулира организма по-силно от кафето. Носят я със себе си навсякъде. За приготвянето ѝ е необходима специална индивидуална чаша и неизбежно огромен термос с вода. Хората са склонни да мъкнат по цял ден, и реално почти никое публично кафене не предлага напитката. Затова горките туристи са поставени между тежкия избор между блудкаво и/или надценено кафе.

С храната нямахме по-голям късмет.

Въпреки че Аржентина се слави с вкусните си стекове и като цяло добрата кухня, намирането на приличен ресторант се оказа нелека задача, тъй като има твърде голям избор на заведения и не всички предлагат задоволително качество. След няколко дни мъки и страдания, на един от безплатните турове на града, които посетихме, нашият местен гид Мартин ни предостави списък с препоръки за места за хапване. Не посмяхме повече нито веднъж да се отклоним от списъка и това спаси остатъкът от престоя ни. Благодаря ти, Мартин!

Не бих заменила времето прекарано в Аржентина за нищо друго. Буенос Айрес за мен съчетава най-доброто (а може би и най- лошото) от двата свята – онзи на Америките, с огромните им разстояния и пространства, с колосалните сътресения в икономиките и кратката си история и европейския свят – с богата му символика, вълшебна архитектура и лек аристократизъм. Всичко това разбира се омесено с латинска чувственост, разнообразна природа и един безкраен океаен.

Вижте още: 

Защо няма да подкрепя черноморския туризъм