Проблемът в училище не са смартфоните, а достъпът на децата до социални медии

| от Ема Иванова |


В доста любопитна нова статия, публикувана в „Сега“, авторът Силвия Георгиева описва атмосферата в училище „Стоян Михайловски“ във Варна, в което телефоните са забранени от училищното ръководство.

Всъщност това съвсем не е единственото училище в страната, в което директорският или учителският състав прилагат подобно решение: в София също има няколко училища, които не толерират използването на устройства в клас, а на места дори ги забраняват, включително в междучасията.

Интересното в случая с варненското училище, според статията, е в друго: забраната е поискана от родителите на учениците, които се опасяват от „пагубното въздействие“ на устройствата върху децата им. И все пак авторът обяснява, че далеч не всички родители са на подобно мнение, за да се въведе масова забрана на територията на цялата страна.

Ние бихме добавили, че много от българските родители сами се оказват причина за поощряването на използването на устройствата от децата, като от най-ранна детска възраст оставят малките да използват смартфони и таблети безконтролно, да гледат филмчета и да играят игри за далеч над здравословното за възрастта им време.

Вижте още:

Тоталната забрана за носене на телефони в училище не се одобрява от родителите и защото много от тях се опасяват, че ще изпуснат конторола над детето си в междучасията. Което е малко абсурдно, като се има предвид, че телефонът съвсем не гарантира, че ще можете да контролирате каквото и да е. Ако дъщерите ви, например, са решили да заснемат видео как унижават друго момиче в междучасието и да го публикуват в социалните медии, от родителския ви контрол чрез обаждане, съобщения и прочее, няма особена полза.

Не са само родителите в колебание дали е редно да има смартфони в ръцете на децата докато са в училище – властите също се чудят, при това дискусиите по въпроса вървят в цял свят.

В някои страни са близо до осъзнаването, че проблемът вероятно не е точно в наличието на смартфони в ръцете на учениците.

Може би по-скоро е в достъпът на учениците до социални медии.

Всъщност фокусът в посока на пълното забраняване на дадени приложения за деца до 16, а защо не и до 18-годишна възраст, не е лишен от смисъл.

В края на миналата година австралийският сенат прие първият закон в света, предназначен да пази малките деца от действителното „пагубно въздействие“ – това, оказвано от социалните медии.

Според закона в Австралия отговорността за ограничаването на акаунтите пада върху самите платформи, а не върху децата и техните родители, което, според опозиционно настроените, се отчита като законодателна „слабост“. Вероятно родителите също трябва да носят отговорност за наличието на детски акаунти в социалните медии.

Доказателства, че социалните медии създават проблеми пред децата, особено тийнейджърите, не липсват.

TikTok например бъка от „предизвикателства“, които са вредни и опасни – например „Спайдър Мен“ – предизвикателство, което през декември вкара включително българско дете в Пирогов, а в Северна Македония най-малко 17 ученици на възраст от 10 до 17 години постъпиха в медицински заведения с охлузвания, натъртвания и контузии. Преди само месец предозиране с парацетамол заради TikTok предизвикателство прати 14-годишно момиче в „Пирогов“.

Глупавите предизвикателства са „награждавани“ с лайкове, което само по себе си е доста изкривено, но е в основата на съществуването на социалните медии.

Сред гласните привържениците на забрана на TikTok в България за учениците е председателя на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и бивш заместник – министър на образованието Диян Стаматов. Той е само един от хората, които осъзнават реалния проблем и че той не е в наличието на устройствата в ръцете на учениците. Много по-драматична и страшна е възможността им да участват активно в социалните медии, които крият реални рискове за тяхната сигурност, социално развитие и адаптация.

Все по-очевидно е, че публикуването на видеа с агресия, хейт или отмъщение трябва да бъде направено максимално трудно за достъп на тийнейджърите, но и социалните медии, позволяващи качването на такова съдържание, следва да бъдат държани отговорни по съдебен път.

Вижте още:

Макар и да промениха самата същност на онлайн общуването, социалните медии оказват деструктивно влияние не само върху тийнейджърите, а изобщо върху гражданските общества.

Например X под управлението на Илън Мъск се превърна в открита платформа за разпространение на дезинформация.

Meta премахна модераторството си за различаване на „фалшивите новини“ и мигновено стана мастодонт на генерираното от изкуствен интелект съдържание – бъкано е със „снимки“, които са много далеч от истински, и „творби на изкуството“, които съвсем не са на авторите, за които претендират. Така постъпенно се превръща в платформа на нарочно разпространявани лъжи и фантазии и това е умишлена политика, прокарвана от управлението му.

Макар и все още оставащ сравнително спокойна и ведра платформа, Instagram от своя страна може да бъде обвинен в промотиране на съдържание от инфлуенсъри, които създават нерелаистични представи за външния вид у тийнейджърите или налагат противоречиви съвети за поведение или самоусъвършенстване.

TikTok пък с право може да бъде приеман за особено опасен, не само заради глупавите предизвикателства, а и защото, както вече писахме, според изследване – до една трета от видеоматериалите там съдържат предимно подвеждащи или неверни твърдения и информация във връзка с психичното здраве.

Вижте още:

За насилническите видеа, публикувани от ученици в YouTubе, вече споменахме – но те са практически ежедневие. Единственото успокояващо в тази връзка вероятно е, че публичността все пак дава възможност насилниците да бъдат разкрити и наказани.

Забележете – извън всички тези „екстри“ на социалните медии, изобщо не споменаваме и най-големия „бонус“: огромното хабене на време, което те представляват и което е абсолютно неконтролируемо, когато става дума за деца.

Алгоритмите, разчитащи на допаминовия кик в следствие на скролването на видеа, обогатяват съдържанието за зрителя, благодарение на пристрастяването му, тоест: колкото повече гледаш, толкова повече ще гледаш.

Ако ставаше дума за компании за продажба на цигари или други силно пристрастяващи вещества на непълнолетни – нямаше да имаме колебания да ги ограничим, нали?

Защо тогава да не можем да направим нещо разумно и адекватно и да защитим децата си от международните търговци на данни, които забогатяват основно благодарение на онлайн пристрастяването?

Австралия може би е на прав път – някъде в ограничаването, а защо не и в пълната забрана на достъп до социални медии за деца поне до 16-годишна възраст, се крие разковничето на всички проблеми с концентрацията, с онлайн тормоза и разпространяването на дезинформация в училище. Защото аз лично не съм чувала някой да се е пристрастил към Wikipedia, например, а вие? Нужно ли е тогава напълно да забраняваме смартфоните в час?

Вижте още:

 


Повече информация Виж всички